Sunday 31 July 2016

Историята на Мохамед Ислямът под Булото Хари Ричардсън



За да прочетете тази книга, отидете в дъното на страницата и кликнете върху линка, който казва: "По-стара публикация"
Следващата страница винаги ще се показва, когато щракнете върху тази връзка.
В противен случай, можете да кликнете върху връзките главата относно правото на страницата.
Copyright © 2013: Harry Richardson

Публикувана на 10 октомври 2013 година

Правото на Хари Ричардсън да бъде идентифициран като автор на тази творба се потвърждава от автора в съответствие с раздели 77 и 78 на закона за авторското право, дизайна и патентите от 1988. Всички права са запазени. Никоя част от тази публикация не може да бъде възпроизвеждана, съхранявана в система за възстановяване, копирана под каквато и да е форма или по какъвто и да е начин, електронно, механично, фотокопирана, записвана или по друг начин да се предава без писмено разрешение от издателя.

Превод: Йоана Димитрова, 2016 година






Тази книга е посветена на всички хора по света без значение какви са техните вярвания.







Благодарности
При написването на тази книга, аз имах привилегията да стоя на раменете на Бил Уорнър от Центъра за Изследване на Политическия Ислям. Бил е не само интелектуален гигант, но и истински джентълмен. Затова бих искал да изразя благодарността си към него. Нямаше да мога да напиша тази книга без неговата пионерска работа.


За да прочетете тази книга, отидете в дъното на страницата и кликнете върху линка, който казва: "По-стара публикация"
Следващата страница винаги ще се показва, когато щракнете върху тази връзка.

В противен случай, можете да кликнете върху връзките главата относно правото на страницата.


Въведение

Защо немюсюлмани биха искали да прочетат историята на Мохамед? За много западняци  животът на самопровъзгласилия се пророк[1], който е починал преди повече от 1300 години в отдалечена част на света, може да звучи не само скучна, но и без абсолютно никакво значение. В действителност това не е така. По време на своя живот Мохамед създава религиозното и политическо движение наречено ислям. Една четвърт от населението на света вече е мюсюлманско като това е не само най-бързо разпространяваща се религия в света, но е и в пъти по-бързо разпространяваща се от другите. Важно е и че влиянието на тази религия в момента се разпростира в повече аспекти на нашите общества отколкото повечето от нас осъзнават.

Скоро след като започнах да изследвам ислямското учение и история ми стана ясно, че по-голямата част от това, което слушаме за целите на исляма и неговото влияние върху действията и убежденията на мюсюлманите, е изцяло погрешно. Тази липса на разбиране е основната причина за ужасяващите провали на политиката в области като „война срещу терора“, външната политика спрямо Близкия изток, арабско-израелския конфликт и други теми, които доминират нашите новинарски емисии ежедневно.

Очевидно е, че причината за тези неуспехи е широко разпространеното непознаване на учението на исляма сред всички слоеве на западното общество. В това число влизат не само политици, учени, журналисти и учители, а и обикновените хора. Като се има предвид бързото нарастване на заплахите от ислямски „екстремисти“ и нарастващия брой конфликти свързани с участието на мюсюлмани, това започва да изглежда като провал с епични пропорции.

Именно поради тази причина съм написал тази книга. Исках тя да бъде широко четена и заради това я написах по възможно най-простия и забавен начин. Тя е сравнително кратка и избягва сухите богословски дискусии. Ако имате интерес към това, което се крие зад новините, които виждаме всеки ден, вие би трябвало да я намерите за интересна и актуална.

След като я прочетете, вие също би трябвало да имате добро разбиране на доктрината на исляма. Вие ще знаете какво очаква за един мюсюлмани това учение и как то се отразява на обществата, в които има мюсюлмани. Най-важното е, че това познание ще ви даде изцяло ново разбиране на въпросите, свързани с исляма. Конфликтите по целия свят, тероризма, имиграцията, отношението към жените и т.н. никога не могат да бъдат правилно разбрани без да се схване ислямската доктрина.

Ислямските учени винаги са знаели, че ключът към разбирането на исляма е в историята на живота на Мохамед. Това е добра новина, тъй като Мохамед е изключително интересен герой.

За разлика от всеки друг пророк, Мохамед е също и политически и военен лидер. Той е настоявал, че мюсюлманите трябва да се борят, когато бъдат призовани, и да поставят целия свят под контрола на исляма. По време на последните девет години от живота си той и неговите последователи са били замесени в актове на насилствено завладяване средно веднъж на всеки седем седмици. Когато умира той е бил кралят на цяла Арабия и не е имал нито един останал враг. Ключът към успеха му е в новата система за водене на война наречена джихад, която западняците обикновено превеждат като „свещена война“, но която в действителност е много повече от това.

Повече е известно за Мохамед, отколкото за който и да е друг религиозен водач.[2] Странното обаче е, че дори в ислямския свят малко хора знаят историята му. Това не е случайно. Животът на Мохамед е идеалът за следване за всички мюсюлмани. Като такъв той е в основата на самата ислямската религия. Следователно може да се очаква, че мюсюлманите ще бъде точно толкова запознати с Мохамед колкото са християните с Исус. Това обаче не е така.

Младите мюсюлмани биват учени да рецитират Корана на арабски, но са силно разубеждавани да опитат да разберат значението му. Четири пети от мюсюлманите дори не говорят модерен арабски, камо ли архаичната форма, на която е писан Коранът. Най-общо казано, само онези мюсюлмани, които са дотолкова амбицирани, че да искат да станат ислямски религиозни водачи, или имам, научават за живота на Мохамед. Останалите се очаква да следват указанията от тези лидери, които пазят тези знания за себе си.

Днес, мюсюлманското население расте лавинообразно по целия свят докато в западните общества раждаемостта спада. В повече от деветдесет процента от всички войни и въоръжени конфликти в днешен ден участват мюсюлмани. Огромното болшинство терористични атаки (повече от двадесет хиляди само в деветте години след събитията на 11 септември[3]) са също извършени от мюсюлмански джихадисти. Най-големият и най-влиятелен блок на страни в ООН (макар че понастоящем са без право на вето) са петдесет и седемте члена на Организацията за Ислямско Сътрудничество. Тези народи също контролират и лъвския пай от намаляващите нефтените резерви на планетата.

В идните години тези тенденции почти със сигурност ще се ускоряват. Това ще донесе на исляма нарастващо влияние и то не само в живота на мюсюлманите, но също така и в живота на немюсюлманите. Невярващите ще се оказват все повече притиснати от закони и изискванията, които ще отразяват това нарастващо влияние. Това разширяване на ислямската власт и влияние ще засегне както вас така и вашите деца и внуците. Ако искате да знаете как и защо тогава тази книга е най-бързият и най-лесният начин да разберете. За тези, които търсят по-сериозно разбиране на този сложен въпрос,тази книга е отлична първа стъпка. Тя ще ви поведе в правилната посока и ще послужи като солидна основа.

Тони Блеър, Джордж Буш и повечето други световни лидери, учени, журналисти и други формиращи общественото мнение в западния свят настояват, че ислямът е религия на мира, в която има неголям брой склонни към насилие радикали, разгневени на Западна заради неговата външна политика.

Аятолах Хомейни посвещава целия си живот на изучаването на ислямската доктрина. Той се превръща в в духовен и религиозен водач на Ислямска Република Иран и във най-важния религиозен авторитет в целия шиитски свят (разликите между шиити и сунити са доста повърхностни). Ето това, което той казва за исляма и военното дело:

А тези, които изучават ислямската свещена война ще разберат защо Ислямът иска да завладее целия свят. Тези, които не знаят нищо за исляма се преструват, че ислямът е против войната. Тези (, които твърдят последното) са малоумни.

Прочетете историята на Мохамед и вижте сами кой е прав.


За да прочетете тази книга, отидете в дъното на страницата и кликнете върху линка, който казва: "По-стара публикация"
Следващата страница винаги ще се показва, когато щракнете върху тази връзка.

В противен случай, можете да кликнете върху връзките главата относно правото на страницата.




[1]          Мохамед настоява, че той е последният пророк на Аллах (Бог). Хората, които вярват в него се наричат мюсюлмани, а хората, които не вярват се наричат немюсюлмани (арабската дума е „кафир“).
[2]          Център за Изследване на Политическия Ислям
[3]          http://thereligionofpeace.com

1 Ранен живот

(Ако мислите, че тази книга е написана за да се насърчават зловещи кроежи или по някакъв начин да нанесе вреда на мюсюлманите, то тогава моля преминете към края и първо прочетете допълнението.)

Мохамед ибн Абдуллах (пророка Мохамед) е роден 570г. от новата ера в един град наречен Мека, които се намира на територията на днешна Саудитска Арабия. По това време Арабия не е страна, а регион обитаван от група племена. Тя е била и си остава горещ, сух и негостоприемен пейзаж, където хората оцеляват чрез отглеждане на овце и кози. На места из Севера също така са отглеждани и фурми. Кръвните вражди са често срещани. Те обикновено биват решавани на принципа 'око за око, зъб за зъб'. Понякога се изплаща и кръвнина при убийство.

Мека е свещен град и център за разнообразни видове религии. Имало е (и все още има) сграда на име Кааба, в която се помещава свещен камък. Смята се, че това е бил метеорит. Имало е и извор, чиято вода се смятала за свещена и притежаваща силата да лекува. Племена от цял Арабия са ходили в Мека. за да се поклонят на своите най-различни божества. Имало е дори и малък брой християни и евреи живеещи там; било е много мултикултурно. Мохамед произлиза от благороден род от Мека на име Курейши, като неговият клан е известен като Хашим. Основният бог на Курейши е Аллах, който се смята от мнозина за бог на луната, което може да обясни защо всяка джамия има полумесец на върха. Много други Богове също се били боготворени. Тъй като това е било свято място, боевете не са били позволени в Мека. Насилствените спорове е трябвало да бъде уредени извън града.

Бащата на Мохамед е починал преди той да се роди, а майка му умира, когато той е бил на пет. След това, той е бил гледан от дядо си до момента, в който и той умира. След това чичо му, Абу Талиб, поема грижите за него. Абу Талиб е мощен член на Курейши. Той изглежда е бил добър човек, който докато е жив защитава Мохамед и го третира добре.

Основното занимание на Курейши е религията, въпреки че те също са правили пари и от търговия. Когато пораства Мохамед е нает от богата вдовица на име Хадиджа. Тя се занимава с търговия със Сирия. Мохамед се грижи за керваните и сключва сделките със сирийците. Сирия е християнска страна по това време и е далеч по-напреднала и космополитна отколкото Арабия. По това време тя е била, в действителност, по-напреднала и космополитна отколкото повечето Европа. Арабите заемат азбуката на сирийските християни. Писмеността им обаче е ограничена до ползването ѝ в бизнес сделки. Не е имало книги написани на арабски език по това време. Религиозните традиции се предавали от уста на уста. Християните и евреите са били известни като „хора на книгата“, защото са имали свещени книги. Мохамед се е представил добре като търговец и е реализирал добра печалба за Хадиджа. След известно време Хадиджа му предлага брак. Раждат им се четири дъщери и двама сина.[1]

Заради миналото си Мохамед е бил запознат с много различни религии. Той разбира се е бил много добре запознат с ритуалите на собствения си клан - арабите езичници от Мека. Много от тези езически ритуали ще бъдат включени в исляма. Имало е и някои евреи в Мека, а братовчеда на съпругата му е бил християнин. Тъй като повечето религии не са били записани, не е необичайно за хората да имат различни версии на всяка религия, или дори да започнат свой собствен вид поклонение.


Важни факти:

За да бъдеш мюсюлмански значи да приемеш, че Мохамед е идеалното човешко същество. Неговият живот е пример за всички мюсюлмани, който трябва да се следва по всеки възможен начин. Разбира се, не всички мюсюлмани са много успешни в това начинание, но по нивото на отдаденост на един мюсюлманин се съди по това колко близко той следва примера и учението на Мохамед. Този факт не подлежи на дискусия в исляма. Ето защо е толкова важно да се знае неговата история. Дори съществува дума за поведението на Мохамед - „Сунна“.


Забележка:

Някои хора може би чувстват, че тази книга не трябва да се чете поради някакви морални причини. Преди да пристъпим напред бих искал да изясня някои неща. Аз съм голям фен на религиозната свобода. Хората трябва да имат право да вярват в това, което искат, и да боготворят по какъвто начин намерят за уместен. Ако група християни иска да се покланят по странен или необичаен начин, то това не би ме притесняло ни най-малко.

Ако обаче тези хора формират политическа организация и започнат да се опитват да повлияят на начина, по който обществото се управлява, тогава най-вероятно ще се заинтересувам. Ако не съм съгласен с политическия им дневен ред или методите им, аз ще отстоявам правото си да критикувам тези дейности. Това не е религиозна критика, това е политическа критика.

Тази книга няма да се занимава прекомерно с религиозните аспекти на исляма. Ние няма да изследваме неговите религиозни вярвания или практики твърде дълбоко. Това, което ще  коментирам, са политическите цели, политическия дневен ред и политическите методи на исляма. Те са ясно изложени в ислямската доктрина. Как мюсюлманите си взаимодействат един с друг или взаимодействат с избраното от тях божеството е религиозен въпрос. Това не ме интересува изобщо. Как те си взаимодействат с немюсюлманите, (които те наричат кафири) е политически въпрос и това за мен е от голямо значение. Скоро след като продължим с тази история ще стане ясно защо.


Библиография

Оригиналният източник на повечето от този материал е книгата на Ибн Ишак, „Сират Расул Аллах“ (Историята на пророка на Аллах) или просто „Сира“. Ибн Ишак е най-почитаният мюсюлмански учен с голямо доверие през всички времена. Това произведение е съставно около 100 години след смъртта на Мохамед, което го прави най-дълго оцелялата биография. За ислямските книжовници това е абсолютно окончателната биография на живота на Мохамед. Тя е преведена на английски през 1955 г. от професора по арабски Алфред Гийом под заглавието „Животът на Мохамед“ и с помощта на редица арабски професори. Това е все още най-широко използвания превод на английски език и за мюсюлмани и за немюсюлмани. Този директен превод е изключително опростен и добре пренареден от Бил Уорнър от Центъра за Изследване на Политическия Ислям. Той включва материали и от други добре доверени източници. Това дава по-голяма яснота и контекст на една история, която преди това е изисквала изключително усърдно и задълбочено проучване за да бъде разбрана. Заглавието на книгата му е „Мохамед и неверниците“. Повечето от цитатите ще дойдат от тази книга (които са реферирани със Сирата чрез система от препратки под черта съдържащи се в оригиналния текст).



[1]              Само една от дъщерите му, Фатима, достига зряла възраст.

2 Основополагане на исляма

На около четиридесетгодишна възраст Мохамед започнал да се оттегля за по около месец за да се моли и за да извършва религиозните ритуали на Курейшите. Той започва да има видения, при които е посещаван от ангел Гавраил. Мохамед твърди, че Гавраил ще му предаде свети думи. След това Гавраил му казва да рецитира тези думи за да ги предаде на последователите си. След смъртта му, те са записани от последователите му и съставляват това, което в днешно време се нарича Коран. Съпругата му Хадиджа го поддържа и става първият приел новата религия ислям. На арабски ислям означава „подчинение“. Към Хадиджа скоро се присъединяват и приемният син на Мохамед, както и други членове на семейството. В крайна сметка и други хора извън семейството също се присъединяват. Трупайки последователи Мохамед, става все по-уверен. Скоро той започва да проповядва съвсем открито новата си религия.

В началото това не предизвика проблеми. Курейши били много толерантни към различните религии, тъй като това е начина, по който те изкарвали парите си. За тях повече религия означавало повече пари. Ако новата религия на Мохамед привлече повече хора на поклонение, то толкова по-добре.

Нещата скоро започват да се влошават все пак, тъй като тонът на ученията на Мохамед лека-полека става все по-нетолерантен. Мохамед започва да проповядва, че религията му е правилната (което не е проблем), но и че всички други религии са фалшиви (което е проблем). Той се присмиваха на другите религии и осмива техните богове. Това което е още по-лошо за Курейшите е твърдението на Мохамед, че техните предци горят в ада, поради това че не са били мюсюлмани. За Курейши, чиито предци са били свещени, това е недопустимо. Те го молят да спре да говори така и да се върне към насърчаване на собствената си религия без да оплюва тяхната.

Когато той отказал, Курейшите решават да го убият. За тяхно съжаление Мохамед все още се радва на защитата на властния си чичо си, Абу Талиб. Курейши се опитват да подкупят чичото. Те искат от него да предаде Мохамед за да го убият, но той твърдо отказва.

Мохамед очевидно е харизматичен проповедник, който постепенно се сдобива с все повече последователи. Това увеличава разделението в рамките на общността. Появяват се спорове и постоянни караници. Мека е бил малък град и всички са се знаели помежду си.

В това, което едно време е било една спокойна и печеливша общност, се появява жестоко разделение между Курейши и новоповярвалите, които са известни като мюсюлмани (което означава тези, които са се подчинили).

Някои от по-малко влиятелните мюсюлмани и особено робите, които приемат вярата, са били третирани доста зле от Курейшите. За щастие на Мохамед, чичо му е бил в състояние да го предпази от всяка сериозна вреда. Някои от жителите на Мека, които приемат вярата, също са сред най-силните и най-влиятелните членове на общността. Постепенно става все по-трудно за Курейшите да направят нещо на Мохамед. Въпреки че той ги наричал глупави, обиждал боговете им и твърдял, че техните предци горят в ада, те не са в състояние да го спрат.

Курейши се опитват да се разберат с Мохамед и дори се опитват да сключат с него сделка. Те му предлагат пари и даже лидерството на племето, ако той просто спре с проповядването. Мохамед отказва, настоявайки, че той е просто пратеник на Аллах и няма избор по този въпрос.

Коментар на автора:

Преди да задълбаем прекалено много в исляма, искам да направя един много кратък обзор на християнството. Дали ви харесва или не, ако сте израснал и в 'западна' страна, тогава етиката ви и усещането ви за това кое е правилно или грешно се базират върху християнските учения, както съответно са и законите, които обществото ни прави.

Хората, които растат в различни култури, могат да имат различна дефиниция за това какво е правилно и грешно. Например, на това, което един викинг би счел за 'правилното нещо', вероятно би се гледало като на нещо изключително антисоциално в съвременна Дания.

Ислямът има набор от етични норми. За да се обясни тази етика понякога ще ги сравнявам с християнската етика. Това не е, защото аз съм поддръжник на християнството, а тъй като повечето западняци (включително и аз самият) го разбират много по-добре, отколкото например индуизма или будизма.

В основата на християнската (и еврейски) етика са Десетте Божи заповеди, с които всички ние вероятно сме запознати. Не кради, мами, лъжи, убивай, пожелавай т.н. Те се препокриват със златното правило, което гласи „Прави на другите това, което искаш те да правят с теб“.

От златното правило произхождат други принципи като тези на свобода на словото, на върховенството на закона, равенство, толерантност и т.н., които са в основата на законите и обичаите на повечето западни страни. Израствайки в общество, основано на този Златното правило, ние сме склонни да вярваме, че е универсално и че далеч не е някаква радикална идея. Имайте предвид обаче, че човекът, който популяризира тази идея преди 2000 години, бе прикован на едно дърво заради нея. Въпреки това обаче, идеята му набира скорост и продължава да се разпространява. По време на рождението на Мохамед, християнството е доминиращата религия в по-голямата част от Близкия изток, Северна Африка и Европа.

Обаче златното правило и десетте божи заповеди НЕ СА в основата на всяка религия и общество. Както скоро ще разберете, те със сигурност не са в основата на исляма.


Ислямът е труден за обяснение. В някои отношения, той е малко като гигантски пъзел. Мога да ви покажа едно парче от пъзела и да ви кажа, например, че това е носът на тигъра. Въпреки че може да не изглежда като носа на тигър, когато го видите заобиколено от останалите парчета, можете да разберете какво представлява в действителност. Някои от нещата, които пиша, може да звучат странно или дори смешно за някой, който е израснал в западна страна с базирана на на християнството етика. Да се надяваме обаче, че към края на тази книга ще бъдете в състояние да се видите всяко парче в контекста на цялата картина.

3 Ислямът се разраства

Мохамед остава в Мека тринадесет години след като се самообявява за пророк. Първата половина на Корана е написана през това време и е известна като Коранът от Мека. В откровенията на меканския Коран се казва многократно, че Мохамед е пратеник на Аллах и че всички онези, които не вярват в това, ще горят в ада. Има и истории на хора от миналото, които са отхвърлили пророци си. Тези хора впоследствие пропадат и горят в ада.

Според Мохамед, много от библейските герои като Авраам, Моисей и дори Исус (за който той твърди, че не е син на Бога, а пророк), са мюсюлмани. Никога не е намиран източник споменаващ за съществуването на ислямска религия преди Мохамед обаче. Той претендира още, че е последният от тези пророци и че Коранът е последното божие послание.

Коранът заема няколко истории от Библията и ги преразказва по съвсем различен начин за да се стигне до различен извод. В този преразказ, поуката е винаги тази, че евреите игнорирали пророците си, след което биват наказани от Бог. Това е религиозната част от Корана, която съдържа библейските истории и религиозни теми. Мохамед използва тези основни теми доста умело за да отговори на повечето от въпросите на своите критици.

Мохамед е очевидно доста харизматичен и много уверен в себе си. Той също е имал възможността да оформи посланието си в доста красива поетична форма. Първата половина на Корана е написано поетично, което я прави и по-лесна за запомняне. По тази причина той успява да привлече доста голям брой последователи, а с нарастването на властта му расте и желанието му за нея. Той бил изключително нарцистичен и изглежда го е грижа само за обожанието, което получава от другите. Фактът, че раздира родния си град и дори собственото си семейство, изглежда, не го притеснява.

Когато чичо му е на смъртно легло, той отива до леглото му и го моли да приеме исляма. Чичо му измърморва нещо и след това умира. Спътника на Мохамед казва, че смята, че чичо му е приел исляма. Мохамед не го чува ясно обаче и обявява, че чичо му ще гори в ада. Абу Талиб го е отгледал от дете. След това му подсигурява първата му работа, която довежда до успешния му брак. По-късно, той защитава Мохамед от всички неприятности, които сам си е създал. Обаче тъй като е отказал да се подчини на исляма, Мохамед заявява, че ще гори в ада.

Същата година съпругата му Хадиджа също почива. Той се жени за вдовица на име Сауда и се сгодява за шест-годишно момиче на име Аиша, което е дъщеря на най-ревностният му последовател.


Важни факти:

Мюсюлманите очевидно вярват, че Мохамед е последният пророк на Аллах. От гледна точка на немюсюлманите обаче, той е просто гений, който е проектирал и дефинирал исляма с една единствена цел - да накара целия свят го боготвори (или да боготворят Аллах чрез него, което е почти едно и също нещо). За да успее в това си начинание, той направил всичко възможно ислямът никога да не може да бъде променен. Мохамед подчертава, че за да бъде мюсюлманин, човек трябва да обяви, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк (има четири други 'стълба' на исляма, но това е най-най-важният). Това е определението за това какво означава да бъдеш мюсюлманин. Мохамед също се обявява за последният пророк на исляма. По този начин, той умело успява да възпрепятства евентуалното бъдещо отнемане на неговата религия  от някой друг.

Въпреки че претендира, че е последният от еврейските пророци, той също се подсигурява срещу това евреите да могат да предявяват претенции към неговата религия. Мохамед настоява, че евреите (и християните) са фалшифицирали своята Библия. Той казва, че това е направено за да се скрие факта, че за него е пророкувано в истинската Библията (няма доказателства в подкрепа на това твърдение). Той също така забранява на мюсюлманите да четат Библията или Тората (еврейската Библия). Мюсюлманите следователно могат да четат за библейски пророци като Авраам или Моисей само чрез преразкази на Мохамед. Те често са доста различни от оригиналните библейски истории и при това понякога по доста нелогичен начин.

Идеята на всичко това е, че Мохамед не е просто централна фигура в исляма, а че САМИЯТ Мохамед Е исляма. По времето на Чърчил, мюсюлманите биват наричани мохамедани, (хора, които следват Мохамед), което е доста точно описание. Да бъдеш мюсюлманин е да вярваш, че Мохамед е идеалният човек и че Коранът, както бива разкрит единствено пред Мохамед, е перфектното (и единствено) словото на Аллах. Следователно истинският мюсюлманин следва думите на Аллах (които са в Корана) и примера или традициите на Мохамед (които са описани в неговите биографии).

Този интелигентен дизайн на исляма означава, че той никога не може да бъде променен. Коранът не може да се промени, защото това е най-точната дума на Аллах. Животът на Мохамед не може да се промени, защото той е мъртъв.

Мюсюлманите са изключително сериозни на тема колко е перфектен Коранът. Като пример, няколко глави от Корана започват с три арабски букви. Никой не знае какво означават те, но те никога няма да бъдат премахнати, защото Коранът е съвършен и непроменяем.

Да обобщим: ислямът е Мохамед, ислямът никога не се е променял, ислямът никога няма да се промени. За да промените исляма, вие ще трябва да извадите Мохамед от него, но това вече не би било ислям. Както Бари Шийн красноречиво би отбелязал, „Ако чичо ми беше жена, щеше да е [изтрита дума] ми леля“. Това е логически абсурд.


Християнството се променя и еволюира, защото то се основава на общи принципи, като златното правило, което подлежи на обсъждане и интерпретации. Няма обаче много, което би могло да се обсъжда относно Мохамед, той или е направил нещо, или не го е направил. Заради това хората, които мислят, че ислямът трябва или може да се промени, ще бъдат разочаровани.

4 Имиграция в Медина

Веднъж годишно хора от цяла Арабия отивали в Мека на религиозен събор. Много от тях започнали да чуват за Мохамед и пожелали да го чуят как проповядва. По този начин той спечелва нови последователи извън Мека. Една група идва от Медина, която е град на север от Мека.

В Медина има пет племена, три били еврейски и две - арабски. Еврейските племена като цяло били по-образовани и по-богати. Имало спорове между арабските племена, а също и между араби и евреи. Това прераства в кръвопролития. Някои от мединските араби, които приели исляма, канят Мохамед и неговите последователи да дойдат в Медина. Те смятат, че той може да бъде обединяващо влияние, което ще донесе мир на техните племена.

На следващата година, когато идва ред отново за годишния събор, Мохамед качва мединците на един хълм извън Мека, наречен Акаба. Там той ги кара да се закълнат в него, като този обет по-късно остава с името „Обетът при Акаба“. Този обет включва обричането да се бият до смърт в служба на Мохамед. В замяна на това, той им обеща рая. Това е първият път, когато в учението на Мохамед се включва заплахата за убийство; това е и началото на ислямския календар.

Курейши скоро чуват за това и заговорничат да убият Мохамед. Те разбрали, че ако не предприемат действия сега, той ще се върне от Медина с армия и ще воюва за тях. Повечето последователи на Мохамед вече са тръгнали за Медина, а чичо му е починал. Тогава вече не е имало кой да го защитава. Мохамед чул за заговора и избягал от Мека. Той се крил в една пещера в продължение на три дни, докато жегата намаляла и след това продължил 10-дневното си пътуване до Медина.



Коментар на автора:

В този момент Мохамед е бил пророк в продължение на 13 години. Той е бил изминал малко повече от половината си кариерен път като религиозен водач. Имал е около 150 последователи, по-голямата част от които са били бедни и необразовани, а и си е създал много мощни врагове. Мохамед е отправял много заплахи към враговете си (, т.е. към всеки, който не е приел, че той е единственият божи пророк) за наказания в задгробния живот. Неговите учения обаче, са по същество с религиозен характер. С други думи, те се отнасят за това как мюсюлманите трябва да си взаимодействат с Аллах или с други мюсюлмани. Те не са обаче с политически характер (как мюсюлманите трябва да взаимодействат с НЕмюсюлмани). Ислямът има навика да разделя нещата на две. Коранът не е изключение и е разделен на две отделни половини. Единият е Корана от Мека, който е най-вече религиозен и Корана от Медина, който е по същество с политически характер.

В предната глава дебело подчертах, че мюсюлманите са длъжни да следват учението и традициите на Мохамед. Тук бих искал да добавя някои важни уговорки, защото може скоро да си помислите нещо от сорта на „Аз познавам един мюсюлманин, който не прави това“ или „как така повечето мюсюлмани не правят така“.




1)      Не всички мюсюлмани следват религията си благочестиво или повече отколкото последователите на която и да е друга религия. Някои от тях са много набожни, но и много от тях не са. Един мюсюлманин може да се държи по начин, който е срещу учението на исляма, да речем като пие алкохол. Това не означава, че ислямът позволява употребата на алкохол. Това просто означава, че не всеки следва правилата през цялото време. Ислямът може да повлияе на мюсюлманите, но мюсюлманите не могат да повлияят на исляма.

2)      От мюсюлманите се очаква да следват примера на Мохамед. Има обаче редица различни начини, по които Мохамед се държи за да постигне целите си. Тези методи зависят до голяма степен от обстоятелствата. Изразявайки се възможно най-великодушно, ще го нарека "опортюнистично." По-нататък това ще го разясня по-подробно, тъй като е важно. Макар че много мюсюлмани не следват по-неприятните методи на Мохамед, повечето от тях, изглежда че споделят неговите цели.


3)      Като цяло мюсюлманите са много невежи относно детайлите на своята религия и това не е случайно. Повечето мюсюлмани не говорят арабски и освен това техните книги са написани на една негова архаична форма. Ислямските учени настояват обаче, че тези книги не може да се преведат. Това е само една от причините, че доскоро беше изключително трудно тези книги да бъдат разбрани (или дори да се знае кои книги са важни), освен ако не получиш обучение от някой ислямските книжовник.

5 Шариатът и Коранът от Медина

Още от самото начало, нещата са различни в Медина. Мохамед вече има редица последователи там. След като неговите последователи от Мека се присъединяват към него, той е имал значителна група, включваща някои от най-яростните войни в Мека. Важно е, че за разлика от меканците, клановете на Медина са вече дълбоко разделени помежду си. Тъй като мюсюлманите са сплотени, Мохамед става най-могъщия човек в Медина. Клановете от Медина също му дават властта да посредничи при спорове, считайки, че той ще бъде добър и неутрален арбитър.

Мохамед скоро се заема да консолидира тази власт. Той построил джамия както и пристройка в непосредствена близост за собствена употреба и в услуга на своите последователи и нарастващия си брой жени. Той написва харта, която е трябвало да бъде в основата на правото на Медина. Този закон се основава на два различни набора от правила. Единият набор от правила ще се прилага за мюсюлманите, а другият набор от правила ще се прилагат за кафирите (немюсюлманите). Тези правила стават известни като законите на шариата. Мохамед разделя света на мюсюлмани, които вярват в него, и на кафири, който не вярват в него. Тогава това разделение заляга в закона и става основа на ислямската религия.

Всички мюсюлмани от там насетне стават членове на една нация, известна като Умма. Те са длъжни да помагат на всички други мюсюлмани, особено в конфликти с кафири. Един мюсюлманин не бива да убие друг мюсюлманин, нито да помогне на кафир срещу мюсюлманин. Мюсюлманите биват заклети да отмъстят за насилие срещу други мюсюлмани, а кафирите никога не бива да се борят срещу мюсюлманите. Евреи, които се съюзят с мюсюлманите трябвало да бъдат третирани справедливо. Ако те отидат на война с мюсюлманите, те ще помогнат за разходите за войната. Те също така са длъжни да се притекат на помощ на мюсюлманите, които са нападнати. Мохамед е трябвало да бъде окончателния съдията на всички спорове и разногласия. Светът вече е бил разделен на две половини. Дар Ал Ислам (земя на исляма), която ще бъде управлявана от шариата, и Дар Ал Харб (земя на войната), която е останалата част от планетата. Това разделение все още е ключов компонент в исляма до ден днешен.

Този нов правен кодекс превръща немюсюлманите в отявлено второкласни граждани. Много от арабите приемат исляма за да се избегнат тази дискриминация и заради натиска спрямо тях. Те не са истински вярващи обаче. Мохамед нарича тези престорени мюсюлмани  „лицемери“. Мохамед вече е толкова силен в Медина, че нито един арабин не го критикува открито.


Коментар на автора:

От тук нататък тази история започва да става много по-шокираща. За по-голяма автентичност, ще цитирам често от свещените книги на исляма. Преди да започна да правя това обаче, бих искал да изградя едно по-добро разбиране на това как те функционират и как се вписват в едно цяло.

Тези книги могат да се разглеждат като трилогия, състояща се от Сура, (Сират Расул Аллах Ибн Ишак), хадиси и Коран. Сурата съставлява по-голямата част от това, което четете. Тя представлява обикновена биография и се нуждае от малко обяснения. Ако един цитат идва от Сурата, той ще бъде предшестван от буквата I и след това число, което се отнася до числата под черта в оригиналния текст.

Хадис е кратък разказ, или „традиция“. Те обикновено са от по около един параграф. Те обикновено са свързани с придружител на Мохамед и се отнасят за нещо, което той е направил или казал. Объркващо е, но колекция от хадиси се нарича... хадис. Тези истории идват до нас чрез редица повторни преразкази, малко като китайски шепот. Много от съставителите не са много внимателни при проверката на тези истории. Те правят компилации от хадиси, които се смятат за ненадеждни, или „слаби“. Има две колекции от хадиси, които се считат за значително по-добри от другите. Това са хадисите на Ал-Бухари и на Абу Ал-Хусейн Муслим. Тези две колекции често биват наричани „Сахих“ (например Сахих Ал-Бухари), което на арабски означава „автентичен“.

Всички цитати, които ще използвам, ще дойдат от тези два „канонични“ хадиси, въпреки че има още четири други, които се считат за „надеждни“.

Ислямските учени често ровят из колекциите на по-слабите хадиси. Те търсят допълнителна информация за живота на Мохамед, която не е включена в по-силните и по-добре известни хадиси. Въпреки това, ако нещо противоречи на Бухари или Муслим, не бива да се счита за правилно. Идеята, че „великия“ джихад означава „да се боря за самоусъвършенстване“ идва от слаба колекция от хадиси.[1]


Коранът

В някои отношения Коранът е най-важния от трите набора от книги. Той представлява само около 18% от ислямската доктрина и даже по-малко, ако се вземе под внимание масата повторения, които съдържа. Важно е обаче, че той се приема за дословно божие слово, за последното му послание към верните му последователи и за напълно перфектен във всяко едно отношение.  За да се онагледи още веднъж това колко сериозно мюсюлманите приемат горепосоченото: персийските тъкачи на килими, които произвеждат невероятно красиви и сложни копринени и вълнени килими, винаги поставят по една малка грешка във всеки един (, въпреки че аз или вие почти сигурно никога няма да я намерим). Това е така, защото те вярват, че само Коранът е съвършен и следователно нищо друго не трябва да бъде. За да подчертая това невероятно значение, аз ще изтъквам всички цитати, които идват от Корана (б. п. цитатите от Корана на български са от превода на професор Цветан Теофанов).

Коранът не е като Библията, която може лесно да бъде разбрана, просто като я прочетете. На първо място, той не е написан в хронологичен ред. Сурите (главите) са подредени по дължина от най-дългата до най-кратката (с изключение на първата). Смята се, че така по-лесно се запомня. Само по себе си, това най-вероятно ще бъде достатъчно объркващо. За да бъдат нещата още по-объркващи обаче, по-ранните стихове са отменени, или „аброгирани“, от по-късните такива.

Коранът е обявен от Мохамед за дословното божието слово. Скоро обаче става ясно на хората, че различните части на Корана си противоречат една на друга. Запитан за това, Аллах спуска нов стих:

2:106 Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах за всяко нещо има сила? Не узна ли ти, че на Аллах принадлежи властта на небесата и на земята, и нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител?

В действителност, най-много 225 стихове от Корана са отменени (аброгирани) от по-късни стихове. Коранът не е писан в хронологичен ред. Тъй като по-късните стихове анулират по-ранни е невъзможно да се разбере значението му без да се знае реда, в който е написан. За да го разберете, той трябва да бъде четен в съчетание с другите ислямски свещените текстове, Сура и хадисите.

Има и друга пречка за разбирането на Корана. Мюсюлманските книжовници настояват, че значението му не може да бъде преведено на друг език. Това твърдение, разбира се, е нелепо. Коранът е превеждан много пъти и всички тези преводи дават доста сходни значения. Коранът е написан в поетичната форма, което го прави по-лесен за запомняне. Когато се преведе на друг език, поезията се губи, но смисълът остава.

Само малка част от мюсюлманите говорят арабски. Много малко от тези, които го говорят ще се разберат ясно древният хиляда и триста годишен арабски от Корана. Това прави проучването на Корана трудно, дори и за мюсюлманите. За кафирите (немюсюлманите) е още по-трудно. Доскоро Коранът и други ислямски свещени книги, никога не са били подреждани, така че да кратки и ясни за разбиране. Това прави невъзможно за един лаик да ги разбере. Може да е примамливо да отхвърлим тези факти като странностите на една религия, която все пак е фундаментално сходна с нашата собствена. Вярно е също така, че Католическата църква едно време е отказвала да позволи Библията да бъде преведена от древния латински. Въпреки това, след като успеем да преминем през тези бариери и да открием истинското послание на исляма, причината веднага става ясна.

Мохамед твърди, че Коранът е последната дума на Бог и настоява, че съдържа всичко, което някой някога има нужда да знае. Коранът обаче е с доста ограничен обхват. Той е най-почитания сред ислямските свещени книги. От гледна точка на разбирането на исляма обаче, той е всъщност най-маловажния. В действителност по отношение на изключително прехвалените „пет стълба на исляма“, в Корана няма достатъчно информация относно това как се изпълнява дори и един от тези „стълбове“. Това, което Коранът ни казва многократно обаче е, че за да бъдеш истински мюсюлманин трябва да следваш примера на Мохамед, който се съдържа в Сира и хадисите (или „Сунна“ на Мохамед).



[1]          Абу Фадъл, „Велик и 'Малък' джихад“

6 Отношенията с евреите се обтягат

Малкото евреи, които са живели в Мека, не били много сведущи относно своята вяра. Когато Мохамед твърди, че е еврейски пророк, те му повярвали. В Медина имало много евреи. Сред тях е имало равини и експерти в областта на еврейската религия. В резултат на това Мохамед бива подложен на сериозен разпит относно убежденията си и не успява да убеди евреите, че той е един от техните пророци. Станало ясно, че Коранът не съвпадат с техните писания.

Това вбесява Мохамед, който започва да говори с пренебрежение за евреите, твърдейки, че те  са фалшифицирали светите си писания. Той казва, че те са премахнали частта, в която се пророкува неговото идването. В действителност Аллах в Корана е коренно различен от Бог в Тората (еврейската Библия още позната като „Стария завет“ или „Тора“). Например Бог в Библията / Тората казва, че обича всички хора. Той обича дори онези, които съгрешават и отказват да повярват в Него. Бог Аллах на Мохамед обаче презира неверниците (кафири).

Мохамед отправя същото обвинение за фалшифициране на Библията и към християните, макар че има копия на Библията и на еврейската Тора, които предхождат Мохамед със стотици, а понякога дори и хиляди, години. Това са същите книги като тези, които имаме и в ден днешен.

От този момент нататък омразата към евреите обагря религията на исляма. В действителност биография на Мохамед съдържа повече омраза към евреите, отколкото Mein Kampf (Моята Борба)[1] на Хитлер. До този момент, Мохамед е инструктирал своите последователи да се молят към Ерусалим. От този момент нататък той е променил мнението си и им казвал да се молят към Кааба в Мека. Той започва да говори лошо за юдеи и християни. Коранът твърди, че Аллах ще ги превърне в прасета и маймуни.


Непълнолетни булки

Не дълго след пристигането си в Медина Мохамед консумиран брака си с Аиша, която е на девет години. Мохамед неохотно се съглася тя да донесе куклите си в харема. Това било трудно решение за него, тъй като той мразел изображения от всякакъв тип. Това включва всички скулптури и картини. Възрастта на Аиша в онзи момент е потвърдена от редица от най-надеждните хадиси. Има няколко по-слаби хадиси, които сякаш противоречат на този факт. Те понякога са цитирани от мюсюлманите, които искат да отхвърлят обвинението, че Мохамед е бил педофил. Имайте предвид обаче, че най-почитаното ръководството на шариата, (който се основава на примера на живота на Мохамед) дава инструкции за развод с жена, която все още не е достигнала пубертета.[2]


От хадисите на Бухари:

B5,58,234 Мохамед се сгоди с мен, когато [Аиша] бях момиче на шест години. Отидохме в Медина; след това се разболях и косата ми опада. По-късно косата ми отново порасна и майка ми, Ум Руман, дойде при мен докато аз играех на люлките с някои мои приятелки. Тя ме извика и аз отидох при нея без да зная какво иска да ми направи. Тя ме хвана за ръката и ме накара да стоя на врата на къщата. Аз бях без дъх след това и когато дишането ми се успокои, тя взе малко вода и с нея обтри лицето ми и главата ми. Тогава тя ме заведе в къщата. В къщата видях, че има някои помощници, които казаха: „Най-добри пожелания и благословия от Аллаха и късмет“. Тогава тя ме повери на тях и те ме подготвиха за брака. Неочаквано Мохамед дойде при мен предобед и майка ми ме предаде на него. По това време аз бях момиче на деветгодишна възраст.


Коментар на автора:

Фекундизмът: (дума, получен от fecundus - плодовитост на латински) това е политика на умишлено насърчаване на висока раждаемост сред група хора от съображения за увеличаване на собствената численост и съответно на собственото политическо влияние спрямо други групи.[3]

Разбира може да се изкушим да правим морални оценки дали това е правилно или не в тази ситуация. По днешни (западни) стандарти това, което Мохамед е направил, е морално отблъскващо и абсолютно незаконно. Много общества в миналото обаче са имали по-ниска „възраст на съгласие“ отколкото ние имаме в ден днешен. Макар че деветгодишна възраст изглежда е в долния край на скалата. В 7-ми век в Арабия обаче, този акт не изглежда да е предизвиквал много спорове. Така че изглежда, че е било в рамките на нормите на общество, в което е живял Мохамед. Аз също се чувствам принуден да отбележа, че голям брой самообявили се свети мъже са използвали положението си за да си подсигуряват секс с млади момичета. Ако това е най-лошото нещо, което Мохамед някога е правил, аз вероятно нямаше да напиша тази книга.

Както скоро ще видим обаче, от момента, в който той се обявява за пророк, Мохамед изглежда има една цел потъпкваща всички останали. Той изглежда е бил непоколебим, че целият свят трябва да го приеме като последният божи пророк. Всеки аспект от живота му и  религия му се фокусират върху тази едничка цел.

Огромният сексуален апетит на Мохамед е ясно документиран в свещените книги на исляма. За да се разбере отношението му към жените и секса обаче, те трябва да бъдат разглеждани в контекста на политическа и военна експанзия. Това може би звучи като куха спекулация на този етап, но всичко съвсем скоро ще се изясни при развитието на тази история, след като и останалите парчета от пъзела скоро почнат да се подреждат.

Мохамед не е първия, който използва фекундизма, и със сигурност не е и последния. Католическата църква е един от най-известните примери. Председателят Мао го използва с голям ефект. На следващите китайски лидери обаче, им се наложило да прилагат политиката на „едно дете“ за да се предотвратят негативните последици от пренаселеността като глад, беднотия и претъпкване. Ислямът не се интересува от тези последици. Всъщност те са отличителните белези на повечето ислямски общества.

Пренаселеността води до това мюсюлманите да емигрират и, когато е възможно, да завземат нови територии. След това процесът започва отначало. Това е част от стратегията на исляма откакто Мохамед отива на 'Хиджра', т.е. емиграция към Медина. Преди да скицирам начините, по които ислямът постига тази висока раждаемост, нека да погледнем какво казва исляма за мястото на жената в обществото.[4]

Най-добрият начин да се запознаеш с шариата е да се прочетат конкретните закони. Най-добрият източник е „Опората на пътешественика“, преведена на английски от Ну Ха Мим Келлер, Amana Publications, 1994. Шариатът е организиран под формата на насоки и всеки отделен казус, цитиран по-долу, ще бъде рефериран в индекса.


Принудителен брак

Жената може да бъде принудена да сключи брак с мъж, когото тя не иска.

M3.13 Когато булката е девствена, бащата или бащата на баща ѝ  може да я ожени без нейното съгласие, въпреки че се препоръчва да се се потърси нейното разрешение, ако тя е достигнала пубертета. Мълчанието на девица се счита за съгласие.


Принудителен секс

Жената трябва да прави секс всеки път, когато мъжът ѝ го изисква.

M5.1 Задължително е за една жена да позволи на съпруга си да прави секс с нея веднага, когато:
(А) Той поиска;
(Б) Е у дома;
(В) Тя може физически да издържи.


Побой над съпруга

Коранът казва, че жената може да бъде бита. Мохамед препоръчва съпругите да бъдат бити в последната си проповед в Мека. Ето и шариата:

СПРАВЯНЕ С РАЗБУНТУВАЛА СЕ СЪПРУГА
M10.12 Когато мъжът забележи признаци на бунтарство в жена си, дали в думи, когато тя му отвръща студено, а тя преди е правила това учтиво. Или когато той я моли да дойде в леглото и тя отказва, противно на обичайния си навик; или в деяния, както когато той я намира да му се противи, а тя е била по-рано ведра и сговорчива, той да я предупреждава с думи, без да се дърпа от нея или да я удря, защото може да се окаже, че тя има извинение. Предупреждението може да бъде да ѝ каже: „Страхувай се от Аллаха относно правата, които ми дължиш“ или той може да ѝ обясни, че бунтарство обезсилва задължението му да я издържа и да ѝ даде ред сред другите си съпруги, или той може да я информира, „Да ми се подчиняваш е твое религиозно задължение“.
Ако тя извърши бунтарство, той отказва да спи (секс) с нея без думи и може да я удари, но не по начин, който я наранява, което означава, че той не може да я нарани, да ѝ счупи кости, да я израни, или да и пусне кръв. Незаконно е да се удря лицето на някой друг. Той може да я удари, ако и да се е бунтувала само веднъж или повече от един път, макар че има и по-слабо мнение, че той не може да я удари, освен при повторно бунтарство.

Как това се отразява на раждаемостта в мюсюлманските общества?

1)      Тъй като законите на шариата следват примера на Мохамед, минималната възраст за брак трябва да е девет години. Правителството на Саудитска Арабия в момента опитва да въведе минимална възраст за брак на шестнадесет години.[5]
2)       Това най-вероятно е породено от комбинацията от срам и международен натиск. Тази инициатива обаче е изправена пред ожесточената опозиция от страна на всички мощни религиозни сили (и на този етап няма минималната възраст за брак в Саудитска Арабия[6]).

2)      В ислямските общества, честта на семейството е най-важното нещо, а тя зависи до голяма степен от неопорочения морал на неговите членове от женски пол. Омъжването на дъщерите възможно най-рано намалява шанса на непристойно сексуално поведение преди брака.

3)      Момичетата нямат думата по този въпрос.

4)      След като се ожени момичето няма право да откаже полов акт на съпруга си, с изключение на екстремни обстоятелства.

5)      На контрацепция в ислямските общества се гледат с лошо око. Ислямът насърчава големи семейства.

6)      Предопределението е основно вярване в исляма. Всичко е било планирано от Аллах и каквото и да правим, няма да бъде променен планът му. Поради това притеснението за осигуряване на децата не е проблем за мюсюлманите. На въпроса за това кой ще осигури за децата им всичко необходимо, типичният отговор е: „Аллах ще даде“.

7)      Един мюсюлманин може да има до четири съпруги. Жена в детеродна възраст, чийто съпруг умре поради някаква причина, обикновено се очаква да се ожени отново. В случай на война с участието на една мюсюлманска група, в която са убити три четвърти от мюсюлмански мъже, раждаемостта няма да бъдат засегната твърде много.

Тогава на теория една жена може да се омъжи на девет и да е постоянно бременна от този момент нататък. На двадесет години, когато не-мюсюлманско момиче може да чака първото си дете, мюсюлманско момиче може да има десет деца и да очаква първото си внуче. Реалността, разбира се, е далеч по-различна. Високата детска смъртност и смъртността при родилките са само един от ограничаващите фактор. В някои ислямски държави това се изостря противоречиво от липса на достатъчно "промеждутъци между ражданията."

Макар че нито един от тези аспекти не е непременно задължителен, ислямът упражнява по-висока степен на контрол върху своите последователи, отколкото повечето други религии. Католическата църква също така насърчава висока раждаемост, но в Италия - самият дом на църквата - раждаемостта е една от най-ниските в света. В едно общество управлявано по шариата обаче, натиска да се следват тези правила е много силен. Дори и при мюсюлманите, живеещи в западните страни, можем да видим резултати от тази политика. Във Франция, около 10% от населението са мюсюлмани. От децата, родени там обаче, почти една трета са мюсюлмани. Когато бейби-бумърите започнат да измират, се очакват огромни демографски промени в западния свят. Те ще са благоприятни за мюсюлманско население. Макар че не всички ислямски държави в момента насърчават безогледния прираст на населението, тенденцията може да се види съвсем ясно от един кратък преглед на глобални статистически данни за населението.


Associated Press Gaza[7]

Анан Суелем искаше да направи аборт след 7-мата бременност, но ислямските духовници са ѝ казали, че това ще бъде „убийство на една душа“. Тя им казала, че нейната душа умира. „След този път никога повече, никога“, каза тя, говорейки почти шепнешком. „Научих сега за спиралите.“ Училищата на района работят по две и три смени за да се справят с нарастващото палестинското население. Население на Газа от 1,1 милиона се очаква да се удвои до 2014 г. Половината са под 15-годишна възраст. Това е вече силно претоварен район с малко на брой работни места, силно неподходящи жилища и почти никакви природни ресурси. На Западния бряг и Газа общо има население от над 3 милиона, което се очаква да нарасне до 5,5 милиона след 14 години. Коефициент на плодовитост е седем деца на жена. Почти всички бебета оцеляват, а възрастните живеят средно по 73 години. Много млади палестинци не искат децата им да страдат както тях в многодетни бедни семейства, но големи семейства са не само традиционни, а и повод за национална гордост и начин да станат повече на брой от израелците в землището, което двете групи споделят. За щастие, здравни и образователни служители тихо подкрепят семейно планиране чрез клиники и информационни услуги в общността. Жените са обучавани относно различните методи за контрацепция, които са приемливи съгласно исляма - тоест всичко освен постоянни средства, като вазектомия или женска стерилизация. Хапчетата спиралите и противозачатъчните стават все по приети. Здравните власти говорят деликатно за разстоянието“ между децата, тъй като предложението да се поставят ограничения за размера на семейството би нарушило ислямската традиция. На жените се казва, че в Корана е написано, че бог заповядва жените да кърмят в продължение на две години (б. п. наистина го пише в Корана, Сура 2:233). Жените в Западния бряг имат средно по 5,6 деца, в сравнение с Израел с по около 2,7 деца, което е и средното за света. Газа расте с над 4% годишно, докато Израел расте само с 2% годишно, което включва и високи нива на имиграция. Палестинските адвокати настояват за закон, който ще повиши законната възраст за брак, тъй като половината от палестинските жени се омъжват преди да достигнат 18-годишна възраст и е нормално за тях да се женят на 15 години в Газа и на 17 в Западния бряг.


Бележка на автора:

През 1948 г. там е имало около 170 000 арабски бежанци (тези бежанци не са били наричани 'палестинци' по това време). Днес там има около 5 милиона. Въпреки че това се дължи отчасти на териториалните завоевания от страна на Израел, увеличението е наистина огромно.






[1]          Център за Изучаване на Политическия Ислям, статистически анализ на Светите Книги на Исляма
[2]          7 Опората на пътешественика и оръдията на вярващия, превод на Ну Ха Мим Келлер, Amana Publications, 1994.
[3]          Wikipedia
[4]          Бил Уорнър от Центъра за изследване на политическия ислям
[5]          2013
[6]          http://globalpublicsquare.blogs.cnn.com/2013/05/27/will-saudi-arabia-end-child-marriage
[7]          Малка Газа расте с ненадмината скорост. 24-ти февруари 2000, NY Times.