Трудно е за мнозина на Запад да се разберат как тези събития от преди 1400
години могат да окажат влияние върху живота на милиони днес. Поради тази
причина съм включил статия на бивша мюсюлманка, д-р Уафа Султан. Всеки ден тя
рискува живота си само и само да ни каже собствените си преживявания и
истината, както тя я вижда. От всички невероятни неща, които биха могли да се
кажат за д-р Султан, най-невероятното е, че тя все още е жива (напишете името ѝ
в YouTube и ще видите какво имам предвид). Вярвам, че ние сме ѝ дълбоко
задължени за смелостта, която толкова малко се среща на Запад.
Помагачите на ислямистите: Харизването на Запада
на закона на шариата
От Уафа Султан[1]
Няма съмнение, че свободата на словото, която е залегнала в основата на
демокрацията и цивилизация, е подложена на опасни нападки в много западни
страни от различни водещи организации и лица, които подпомагат мюсюлманските
институции. Всички те насърчават фантазията за мюсюлманско страдание и
принуждават Запада да котка мюсюлманите и да не обръща внимание на техните
зверства, докато едновременно се поддава на техните ескалиращите искания.
Навсякъде по света мюсюлманите се налагат на немюсюлманите и ги карат
умишлено да замазват степента и мащаба на ислямската заплаха – като се почне от
свещената война, или джихад, и се стигне до отношението към жени в рамките на
исляма. Както се изисква от шариата, мюсюлманите също се опитват да забранят на
немюсюлманите да говорят критично за исляма. Как те постигнат това? Те наричат
всеки, който се занимае с откровена оценка на ислямските текстове като фанатик,
изпълнен с омраза, или ислямофоб. Несъгласието води до съдебни дела за
неспецифични престъпления „на омразата“, както и заплахи за бунтове, насилие и
бойкоти. В много от най-лошите сценарии, мюсюлманите убиват немюсюлманите,
както и тези смели мюсюлмани, които се осмеляват да не се поддават на контрола
на ума и репресиите.
Само преди няколко дни смелият Ларс Хедегаард бе признат за виновен за така
наречената „реч на омразата“, заради това че е направил уж расистки изказвания.
При все това, господин Хедегаард е казал само истината. Той обръщаше вниманието
на обществеността към ужасяващото и широко разпространено ислямско насилие „на
честта“, при което членовете на семейството са подстрекавани да убиват роднини
от женски пол, уж за да „възстановят семейната чест“, за „престъпления“ като
изнасилване, често от член на семейството, а жената е винаги обявявана за
виновна, никога изнасилвачът - както и за предполагаемата изневяра, дори и ако
няма доказателства, но просто „усещане“ от страна на съдиите, както в
наскорошен случай с Ена в Бангладеш, която е осъдена на 300 удара с камшик и
умира докато са ѝ нанасяни.
По време на тридесет и двете ми години живот в Сирия съм ставала свидетел
първа ръка на безброй актове на ужасно насилие и жестокости. Като практикуващ
лекар в Сирия, аз съм виждала и третирала безброй малтретирани жени, които са
били жестоко бити и изнасилвани с мълчаливото одобрение на шариата и семейната
„чест“. Жертвите, които лекувах, са от същия тип на жертвите на насилие на
честта, за които господин Хедегаард говори, и за които той в момента е наказван
от тези, от които се очаква да се борят за същите ценности, на които всички ние
държим на Запад.
Чрез потискане на свободата да бъдат излагани зверствата и жестокостите
срещу мюсюлманските жени обаче, на Запад се подкопава статута им на уважавани и
ценени граждани. Дали именно това се стремят да постигнат правителствените лидери?
Нима мюсюлманските жени, които страдат неизмеримо при законите на шариата,
включително и на Запад, не са достойни за защита от правителството?
Като лекар, аз съм разтревожена от координираните усилия от ислямисти и
техните съучастници на Запад за подкопаване на това основно право, правото за
свободно изразяване и излагане на показ това, което трябва да се коригира.
Ужасяващото нападение на 11 септември изкара наяве това, че няма място на
Земята имунизирано срещу ислямизма. Моите собствени лични истории се отнасят до
всички нас - като например тази за учителя ми по офталмологията в медицинското
училище в Сирия, който бе прострелян и убит пред нас, защото преподава на
студентки.
Докато има мюсюлмани в рамките на нашите общества, които насърчават ислямския
закон шариат, и работят неуморно за да го прилагат в нашите свободни общества,
трябва да бъдем образовани, бдителни и активни в защитата на нашите свободи.
Това е един въпрос, за който всички ние трябва да бъдем загрижени и към който
трябва да се отнасяме с повишена бдителност.
Аз не съм тук за да подтиквам някой срещу мюсюлманите. Моля разберете, че
мюсюлманите са моите хора, и при никакви обстоятелства не бих била в състояние
да отлепя собствената си кожа и да стана нещо друго освен една жена от мюсюлманска
държава и ислямска култура. Но аз съм тук за да изложа истинското лице на
исляма като омразна и нетолерантна идеология, включително и в отношението си
към жените.
Осама бин Ладен вече е мъртъв и го няма. Но суровите и нетолерантни
законите на шариата, които той толкова вярно практикува, са живи и процъфтяват.
Живота и ужасяващите действия на бин Ладен са ясно доказателство, че
ислямистите са жертви на недопустима догма, която ги примамва далеч от техния
здрав разум и ги превръща в зверове.
От много ранна възраст техните мозъци са промивани да вярват, че ислямът е
длъжен да контролира целия свят и че тяхната мисия на земята е да се борят в
името на тази цел. Заради това целта оправдава средствата - следователно
унижаването, измъчването и убийството на други хора е божествена мисия.
Лара Логан, журналистката от Си Би Ес, която отразяваше скорошната
египетска революция, проби стената на мълчанието в една програма, наречена „60
минути“, като сподели за сексуалното насилие, на което е била подложена като
жена и чуждестранен журналист на място. По нейните думи, египетската тълпа,
която я нападнала „наистина се наслаждаваше на моята болка и страдание. То ги
подтикваше към все повече насилие.“
За много западняци това е ярък поглед върху шокиращото третиране и
непрекъснатия тормоз над местните, както и чуждите жени, в Египет. Тази
практика продължава да съществува благодарение на мюсюлманското насаждане на
неприязън и присмех към жените. Още по-лошо е, че мюсюлманите обвиняват само
жертвата - за предполагаемото си неспазване на ислямските ограничения за
облекло и поведение, с което „примамват“ мъжете. За съжаление, в интервюто си
Логан, поддавайки се на политическа коректност, внимаваше да не използва думи
като „мюсюлмански“ или „ислям“ във връзка с ужасното сексуално посегателство
срещу нея.
Позволете ми да споделя с вас само няколко лични истории. Това са разкази,
които само потвърждават покъртителния епизод на Лара Логан и доказват колко
широко разпространено е малтретирането на жените в мюсюлманския свят. Моята
племенница беше принудена да се омъжи за братовчед си, когато беше на единайсе,
а той - над четиридесет. Бракът ѝ е валиден при ислямския шариат, защото
пророкът Мохамед се жени за втори път за Аиша, която е на 6 години, а той е над
петдесет. Племенницата ми, в продължение на много години, беше подложена на
ужасен тормоз и нямаше право да поиска развод.
Тя бягаше от къщата на мъжа си при баща си и го молеше: „Моля да ме оставиш
тук, обещавам да ти бъде прислужница до последния ден от живота ти. Той е такъв
насилник. Не мога да търпя тези мъчения вече.“ Баща ѝ ѝ отговаряше: “Това е
срам за една жена. да напусне дома на мъжа си без негово разрешение. Върни се
обратно. Обещавам, че ще говоря с него.“
На 28 племенницата ми се самоуби като се самозапали; тя остави четири деца.
Докато работих като лекар в Сирия, бях свидетел на много престъпления,
извършени в моето общество в името на исляма. Веднъж, когато работех в едно
малко село, една жена в края на тридесетте дойде в офиса ми и се оплака от
гадене, повръщане и болки в гърба. Едно изследване показва, че тя е бременна в
третия месец. Веднага след като ѝ казах новината, тя се срина на стола и
започна да крещи, удряйки лицето си.
-
Моля
ви докторе, аз ви моля да ме избавите от тази каша, в която се намирам. Синът
ми ще ме убие. Не ми пука за живота ми. Аз заслужавам да умра, но аз не искам
синът ми да мърси ръцете си с кръвта ми.
-
Какво
има, Фатима? - попитах аз.
-
Съпругът
ми почина преди пет години и ме остави с четири деца. Неговият брат ми
изнасилва всеки ден в замяна на прехраната на децата ми. Ако той узнае, че съм
бременна, той ще предизвика сина ми, който е на 15, да ме убие за да не да се
излага за обществен позор.
Изпратих я да я види гинеколог. Когато се върна за да ме види около две
седмици по-късно, тя изглеждаше изпита, измъчена и болна. „Дойдох да ви
благодаря,“ каза тя. „Но те извършиха операцията за отстраняване на плода без
упойка. Аз не разполагах с достатъчно пари за да платя за лекарствата за да ме
упоят и се наложи лекарят да работи без упойка. Болката беше непоносима. Аз
почти умрях.“
Що се отнася до моята собствена история, мъжът ми замина за Америка една
година преди мен. Когато подадох молба за паспорти за децата ми, дежурния
офицер отказа да ми ги издаде на основание, че съгласно законодателството на
ислямския шариат аз не се смятам за психически годна да бъда законен настойник
на децата си. Поради това, той ме помоли да доведа мъж от семейството на
съпруга ми, който ще ми позволи да получа паспортите на децата ми. Никой от
членовете на семейството на съпруга ми не живееше в града ни, освен един от
братовчедите му. Той беше алкохолик и заради лошия му характер, мъжът ми никога
не е искал да го запознае с мен.
Накратко казано, аз отидох в къщата му и го подкупих с петдесет сирийски
лири, което се равняваше на един долар. Като напуснах сградата на имиграцията,
не можех да спра да мисля за абсурда, пред който ние, жените от мюсюлманския
свят, сме изправени: като лекар аз не бях в състояние да бъде законен настойник
на децата си, но пияницата мъж може да контролира цялата ми съдба.
Очевидно е, че учението на вярата ми не съвпада с основните ми права и със
сигурност не ме уважава като жена с професия. Съгласно ислямския закон шариат,
на мъжа мюсюлманин се предоставя пълен контрол над неговите роднини от женски
пол. Бащата може да ожени дъщеря си на всякаква възраст и за който и да е
човек, избран от него, без нейно съгласие.
Трагично е, че историите, които споделям с вас, въобще не са изолирани
случаи. Те показват трагичните истории на милиони други мюсюлмански жени по
целия свят, включително и тук, в Европа и в Северна Америка. Всекидневно има
безброй случаи на домашно насилие срещу мюсюлманските жени: изнасилвания и
убийства на честта, които често са пренебрегвани от така наречените „прогресивни“,
които твърдят, че са такива големи поддръжници на човешките права.
Мнозина служители из учрежденията подлагат на законово преследване тези
смели хора, които се осмеляват да говорят и да изложат мрачната реалност на
насилие срещу жените мюсюлманки и суровата действителност на шариата като цяло.
Много хора забраняват нашето общество да лепи етикети на ислямската
дискриминация и малтретиране на жените. Очевидно е, че за тези, които се
осмелят да го направят, последствията са тежки, което както виждаме в момента
се случва, особено в Европа.
Съответно, нека да поспоря с тези, които са от грешната страна на
историята; как може една жена мюсюлманка да отгледа дете със справедлив ум,
когато тя сама е потисната? Разбира се, дете от мъжки пол, което расте гледайки
как майка му е третирана без всякакво уважение, как е маргинализирана и
насилвана, почти неизбежно ще имат изкривена представа, че подобно поведение
спрямо жените е допустимо и нормално; и би било в състояние да извърши
жестокостта, която е причинена на Лара Логан от тълпата. Не е ли това една
дилема, която засяга отношенията на Запада с мюсюлманския свят?
За съжаление, мюсюлманите и техните помагачи ще продължат да
противодействие на тези от нас, които не са съгласни. Налага ни се да направим
избор. Можем да продължим да се поддаваме или можем да спечелим хората на наша
страна като дадем ясно да се разбере, че нашите свободи и нашата култура, и
нашето наследство ще бъдат защитени - без значение какво се изисква.
В шоуто си „Риъл Тайм“ Бил Мар, американски комик, заяви миналия месец:
„Ислямът е единствената религия, която ви убива, когато не сте съгласни с нея.
Те твърдят: 'Вижте, ние сме религията на мира... и ако не сте съгласни с нас ще
ви отсечем главите.'“ Мар прогнозира, че „има много малко хора, които биха
проверили дали ще го направят.“ Ние сме едни от малкото, които ще им се
опълчат. Ние сме тук с яснота и убеждение за да идентифицираме, за да изложим
и, надяваме се, за да маргинализираме враговете на свободния свят. Ние сме тук
за да възпрем подкопаването на нашите ценности от тези, които се стремят да ни
поробят в суровите и непоносими оковите на шариата.
Когато една жена, живееща под ислямския закон шариат, имигрира в свободна
западна страна, тя може да поеме по един напълно трансформиращ път, както се
случи с мен. Сега, когато съм свободна, аз не трябва да позволя моите права да
бъдат нападани от всяка религиозна или политическа власт. В Съединените щати аз
съм човек, равен на всички останали.
Но как можем да очакваме всички други мюсюлмански жени във всички части на
свободния свят да станат еманципирани, когато има съдебни институции, които
помагат потискането на тяхното желание за свобода чрез наказване на онези,
които се опитват да ги защитават, както се случва с личности като Ларс Хедегаард,
Герт Вилдерс , Елизабет Сабадич-Улф, Курт Вестергаард, Йеспер Лангбал, Езра
Левант, Рейчъл Еренфелд, Джо Кауфман, Марк Стайн и много други? Твърде често
Западът изглежда безразличен към неговото очерняне от исляма. Времената са
трудни.
Аз например, не възприемам правата си за даденост и затова ще продължа да
се боря за защита на тези права, не само за мен, но и за всички други
мюсюлмански жени. Като граждани на свободния свят, ние трябва да имаме
моралната способност да се борим и да защитим нашата свобода чрез излагане
наяве на тоталитарната злоупотребата на исляма с жените.
Врагът има както несведущи така и недоброжелателни съюзници. Ние сме длъжни
да предизвикаме тези, които се поддадат на репресивната доктрина на исляма,
тези, които отслабват всички нас и неволно - или умишлено - предизвикат нашия
упадък.
Ние трябва да разберем, че сме във война. Ние трябва да продължим нашата
непоколебима решимост да служим като буфер срещу силите на злото. Ние не можем
да се помиряваме. Ние не можем да правим компромиси. Трябва да припознаем
врагове и да ги възпрем при всяка стъпка. Ние няма да задушим нашия език. Ние
ще използваме съответния речник за да наричаме нещата с истинското им име. Ние
ще продължим да настояваме за морална чистота, за отворен интелектуален диалог
с точни дефиниции на целите ни срещу техните цели.
От сега нататък, нека да ползваме новата терминология, „ИСТИНОфоби“, срещу
тези, които ни наричат „ислямофоби“, защото техният ирационален страх от
истината е пагубен фактор за оцеляването ни като свободни хора.
Горчивата реалност на ислямската доктрина на шариата не трябва да се
пренебрегва. Реалната победа може да се осъществи само в духа на истинско
изследване, прозрачност, както и безстрашното преследване на истината. Култура,
която не зачита половината от населението си, никога няма да процъфтяват и да
се развиват. Следователно, всеки опит да се забрани или наказва от закона
критикуването на исляма, е недопустимо и ще бъде посрещнат от силна съпротива
от всички хора, които обичат свободата.
Когато живеех в Сирия, аз често плачех, защото страдах. Сега, когато съм
свободна, аз все още плача, но за всички други мюсюлмански жени по целия свят.
Мечтая за едно бъдеще, когато всички мюсюлмански жени могат да опитат вкуса на
свободата ми. Това е една мечта, която трябва да бъде предоставена за цялото
човечество и нашата работа е да преследваме тази цел безотказно.
Аз призовавам всеки, който отговаря за процеса срещу Ларс Хедегаард да
преразгледа ужасните последици от подобни нелепи обвинения срещу него. Нека не
връщаме към Европа в средновековието.
Нека надделее свободата на
словото.
No comments:
Post a Comment