"Проектът" на Мюсюлманското
братство
От: Патрик Пуул FrontPageMagazine.com | Четвъртък,
11 май 2006
Ако международните правоприлагащи органи и западните разузнавателни агенции
открият двадесет годишен документ разкриващ свръхсекретен план, разработен от
най-старата ислямистка организация с една от най-обширните терористични мрежи в
света, в който пише за стартиране на програма за „културна инвазия“ и
евентуално завладяване на Запада, което е почти огледален образ на тактиката
използвана от ислямистите в продължение на повече от две десетилетия – то човек
би помислил, че новината за такъв документ щеше да се крещи в заглавията и да
се публикува на първата страница над сгъвката на Ню Йорк Таймс, Вашингтон
пост, Лондон Таймс, Льо Монд, Билд, и Ла Република.
Ако мислите така, вие грешите.
В действителност, такъв документ е иззет след нахлуване на швейцарските
власти ноември 2001 г., два месеца след ужаса на 11 септември. От този момент
информация относно този документ, известен в антитерористични кръгове като „Проектът“
и дискусията относно съдържанието му е ограничена до строго секретния свят на
западните разузнавателни общности. Само благодарение на работата на безстрашния
швейцарски журналист, Силвен Бесон от Льо Там и неговата книга публикувана октомври
2005 г. във Франция - La conquête de l'Occident: Le projet secret des
Islamistes (Завладяването на Запада: Таен Проект на ислямистите) -
информацията по отношение на Проекта най-накрая е направена публично
достояние. Един западен представител, цитиран от Бесон, е описал Проекта
като „тоталитарна идеология на инфилтрация, която представлява, в крайна
сметка, най-голямата опасност за европейските общества.“
Сега читателите на FrontPage ще бъдат първите, които могат да прочетат
пълния превод на английски език на Проекта.
Западното разузнаване узнава за проекта след нападението на луксозна вила в
Кампионе, Швейцария на 7 ноември, 2001 г. Целта на акцията е била Юсеф Нада,
директор на банка Ал Таква в Лугано, който е имал активни връзки с
мюсюлманското братство в продължение на повече от 50 години и който признава,
че е един от международните лидери на организацията. Мюсюлманското братство,
което се смята за едно от най-старите и най-важните ислямистки движения в
света, е основано от Хасан Ал-Бана през 1928 г. и е посветено на кредото, „Аллах
е нашата цел. Пророкът е нашият лидер. Коранът е нашият закон. Джихад е нашият
начин. Да умрем по пътя на Аллах е нашата най-голяма надежда.“
Нападението бе извършено от швейцарските правоприлагащи органите по искане
на Белия дом по време на първоначалните строги мерки срещу финансите на
терористи непосредствено след 11 септември. Американските и швейцарски
следователи са търсили участие на Ал-Таква в пране на пари и финансиране на
широка гама от ислямски терористични групи, включително и Ал-Кайда, Хамас
(палестинският филиал на Мюсюлманското братство), алжирската ВИГ и тунизийската
ан-Нахда.
Част от иззетите документи по време на нахлуването в швейцарската вила на
Нада е и план от 14-страници на арабски език датираш от 01 декември, 1982,
който очертава стратегия от 12 точки за „установяване на ислямско
правителство на земята“ - идентифициран като „Проектът“. Според
показанията дадени на швейцарските органи от Нада, неподписаният документ е
изготвен от „ислямски изследователи“ свързани с Мюсюлманското братство.
Това, което прави Проекта, така различен от стандартната ислямистка
реторика на „Смърт на Америка! Смърт на Израел!“ и „Създаване на глобален
халифат!“ е, че тя представлява гъвкав, многоетапен и дългосрочен подход към
"културна инвазия" на Запада. Призоваващ за използване на различни
тактики, вариращи от имиграция, инфилтрация, наблюдение, пропаганда, протест,
измама, политическа легитимация и тероризъм, Проектът е служил в
продължение на повече от две десетилетия като „генерален план“ за Мюсюлманското
братство. Както може да се види от редица примери в цяла Европа - включително и
политическо признаване на паралелни ислямистки правителствени организации в
Швеция, наскорошния „карикатурен“ джихад в Дания, парижката интифада
през ноември миналата година на палене на коли и атентатите на 7/7 в Лондон -
планът описан в Проекта е бил поразително успешен.
Вместо да се фокусира върху тероризма като единствен метод за групови
акции, както е в случая с Ал-Кайда, по един идеално постмодерен начин,
използването на терор става само една от множеството възможности, които
съществуват, за прогресивно инфилтриране, конфронтиране и, в крайна сметка,
установяване на ислямска доминация над Запада. Следните тактики и техники са сред
многото препоръките, направени в Проекта:
Нетуъркинг и координиране на действията между съмишлениците в различни
ислямистки организации;
Избягване на открито сдружаване с известни терористични
организации и лица с цел поддържане на външния вид на „умерени“;
Инфилтриране и поглъщане на съществуващи мюсюлмански организации и
тяхното престройване към колективните цели на Мюсюлманското братство;
Използване на измама за да се прикрият целите на ислямистките действия,
стига да не е в противоречие с шариатския закон;
Избягване на социалните конфликти със западняците на местно, национално
или световно ниво, които биха могли да навредят на дългосрочната способност за
разширяване на ислямистката база на Запад или да провокира отпор срещу
мюсюлманите;
Установяване на финансови мрежи за да се финансира работата на смяна на
вярата на Запада, включително с подкрепата на администратори и работници на
пълно работно време;
Провеждане на наблюдение, получаване на данни, както и за създаване
възможности за събиране и съхранение на данни;
Въвеждане в действие на система за мониторинг на западните медии, която
да предупреждава мюсюлманите за „международни планове готвени срещу тях“;
Изграждане на ислямистка интелектуална общност, включително създаването
на мозъчни тръстове и групи за защита и публикуване на „Академични“ проучвания,
които да легитимират ислямистки позиции и да водят хроники за историята на
ислямистките движения;
разработване на цялостен 100-годишен план за разпространяване на
ислямистка идеология в целия свят;
Балансиране на международните цели с гъвкавост на местно ниво;
Организиране на широки социални мрежи от училища, болници и
благотворителни организации, посветени на ислямистки идеи, така че да се
осъществява постоянен контакт с движението на мюсюлманите на Запад;
Привличане на идеологически ангажирани мюсюлмани в демократично избраните
институции на всички нива на Запад, включително и правителството,
неправителствени организации, частни организации и синдикати;
Инструментално използване на съществуващите западни институции, докато те
се преобразуват и влязат в услуга на исляма;
Изготвяне на ислямските конституции, закони и политики за евентуалното
прилагане;
Избягване на конфликт в рамките на ислямистките движения на всички нива,
включително и разработването на методи за разрешаване на конфликти;
Установяване на съюзи със западни „прогресивни"“ организации, които
споделят сходни цели;
Създаване на автономни „силите за сигурност“ за защита на мюсюлманите на
Запад;
разпалване на насилие и поддържане на мюсюлманите, живеещи на Запад „в
джихадистко разположение на духа“;
Подкрепа на джихадистки движения в целия мюсюлмански свят, чрез
проповядване, пропаганда, персонал, финансиране, и техническа и оперативна подкрепа;
Осъществяване на палестинската кауза като глобална опорна точка за
мюсюлманите;
Приемането на тотално освобождение на Палестина от Израел и създаването
на ислямска държава като ключов елемент в плана за глобална ислямска доминация;
Подбудителство на постоянна кампания за подбуждане на омраза у мюсюлмани
срещу евреите и отхвърляне на всякакви дискусии за помирение или съжителство с
тях;
Активно създаване на джихадистки терористични клетки в Палестина;
Свързване на терористичните дейности в Палестина с глобалното движение на
терор;
Събиране на достатъчно средства за неопределено време за продължаване и
подкрепяне на джихада в целия свят;
Когато четете за „Проекта“, трябва да имате предвид, че той е
изготвен през 1982 г., когато настоящите напрежения и терористична дейност в
Близкия изток са все още в зародиш. В много отношения, Проектът
изключително прозорливо предсказва по-голямата част от действията на
ислямистите, били те „умерени“ ислямистки организации или тотално терористични
групи, през последните две десетилетия.
В момента, повечето от това, което е публично известно за Проекта е
резултат от разследването извършено от Силвен Бесон, включително неговата книга
и свързаната статия, публикувана през октомври миналата година в швейцарския
дневник, Льо Там, L'islamisme à la conquête du monde (Ислямизмът и
завладяването на света), профилираща книгата му, която е издадена само на
френски език. Най-малко един египетски вестник, Ал Мусавар, публикува целия
арабски текст на Проекта ноември миналата година.
В англоезичната преса, не се обърна почти никакво внимание на разкритията
на Бесон относно Проекта. Единственото споменаване в основните медии е
публикуването му в САЩ като вторичен
параграф в една статия в Уийкли Стендърт (20 Февруари 2006 г.) от Оливие Гита,
„Карикатурният джихад“. Най-обширният коментар върху Проекта е на
американски изследовател и журналист, живеещ в Лондон, Скот Бърджис, който
публикува своя анализ на документа в блога си, Дъ Дейли Ъблюшън. Наред с
коментара му е сериализиран и превод на английски език от текста на френски на
Проекта през декември (части I, II, III, IV, V, Заключение). Пълният превод на
английски език е изготвен от господин Бърджис и е предоставен тук в своята
цялост с негово разрешение.
Независимо от липсата на обществената дискусия относно Проекта,
документът и планът, който той очертава, са обект на интензивна дискусия сред
западните разузнавателни агенции. Един държавен служител за борба с тероризма в
САЩ, който говори с Бесон за Проекта, и който е цитиран в статия на Гита
в Уийкли Стендърт, е настоящият гуро по антитероризъм в Белия Дом, Хуан Зарате.
Наричайки Проекта на Мюсюлманско братство „генерален план за
разпространение на своята политическа идеология“, Зарате изразява
опасенията си на Бесон, че „Мюсюлманското братство е група, която ни
тревожи, не защото се занимава с философски или идеологически въпроси, а тъй
като тя защитава използването на насилие срещу цивилни граждани“.
Един известен международен изследовател на ислямистките движения, който
също говори с Бесон, е Реувен Паз, който говори за проекта в неговия
исторически контекст:
"Проектът е част от
Устава на Международната организация на Мюсюлманското братство, което официално
е основано на 29 юли 1982 г. Той отразява широк план, който се възражда през
1960, с имиграцията на интелектуалци от Братството, главно сирийци и египтяни,
в Европа."
Както отбелязва Паз, Проектът е изготвен от Мюсюлманското братство
като част от техния процес за пренаписване на техния манифест, през 1982 г.;
това е време, през което се отбелязва подем в тяхната организационна експанзия
в международен план, като това е и повратна точка в периодите редуващи репресии
и толериране от страна на египетските правителство.
През 1952 г. организацията изиграва критична роля в подкрепата на
Движението на свободните офицери, водено от Гама Абдал Насър, което сваля от
власт крал Куфар, след което обаче бързо отпада от разположението на новия
революционен режим, поради отказа на Насър да последват призива на Мюсюлманското
братство и да образува една идеологически завършена ислямска държава. В
различни периоди след революцията от юли 1952 г. Братството редовно е
забранявано, а неговите лидери са убивани и хвърляни в затвора от египетските
власти.
След като обновява манифеста си през 1982 г., Мюсюлманското братство
разпространява мрежата си в Близкия изток, Европа и дори Америка. В техния дом
в Египет, Мюсюлманското братство печели 20 на сто от наличните законодателни
места в парламентарните избори през 2005 г., превръщайки се в най-големия
опозиционен партиен блок. Неговият палестинския филиал, известен по света като
ХАМАС, наскоро придоби контрол на властта в Палестина след избори, в които си
осигури 74 от общо 132-те места в Палестинския законодателен съвет. Техният
сирийския клон е исторически най-голямата организирана група противопоставяща
се на режима на Асад; също така организацията има и филиали в Йордания, Судан и
Ирак. В САЩ, Мюсюлманското братство е представено предимно от Американското
общество на мюсюлманската (МОС).
От момента на създаването си Мюсюлманското братство се застъпва за
използването на тероризма като средство за постигане на главната точка в
дневния си ред за световната ислямска доминация. Но като най-голямото и
популярно радикално движение в ислямския свят, то привлича и много водещи
ислямистки интелектуалци. Част от тази група на интелектуалци от Мюсюлманското
братство е и Юсеф Карадауи, ислямистки духовник роден в Египет и пребиваващ в
Катар. Като една от водещите духовни фигури в Мюсюлманското братство и като
радикален ислямски проповедник (със собствена седмична програма по Ал Джазира),
Карадауи е един от водещите апологети на самоубийствените атентати в Израел и
на тероризма срещу западните интереси в Близкия изток. И Силвен Бесон и Скот Бърджис
правят обширни сравнения между публикацията на Карадауи - Приоритети на
Ислямското движение през следващите фаза, публикувана през 1990 г. - и Проектът,
който предшества Приоритетите на Карадауи с осем години. Те отбелязват, че има
поразителни сходства в езика, а плановете и методите на двата документа се
застъпват. Предполага се, че Проектът или е бил използвано от Карадауи
като шаблон за собствената му работа или че той има пръст в изготвянето му през
1982 г. Може би е случайно, но Карадауи е четвъртият най-голям акционер в
банката Ал-Таква в Лугано, чийто директор, Юсеф Нада, е този у когото е намерен
Проекта. От 1999 г. насам на Карадауи е забранено да влиза в САЩ в
резултат на неговите връзки с терористични организации и откровеното му
застъпничество за тероризма.
За тези, които са чели Проекта, най-тревожно не е, че ислямистите са
разработили план за глобално господство; експертите са предполагали, че
ислямистките организации и терористични групи работят по предварително
договорен набор от общи принципи, мрежи и методология. Това, което е изумително
обаче, е колко ефективно планът за ислямистко завладяване, очертан в Проекта,
се изпълнява от мюсюлманите на Запад в продължение на повече от две
десетилетия. Също толкова тревожна е идеологията, която се крие зад плана:
подбуждане на омраза и насилие срещу еврейските общности по цял свят;
съзнателното използване и подривна дейност на западните държавни и частни
институции; препоръката за водене на политика на умишлено ескалиращата
конфронтация на мюсюлманите живеещи на Запад срещу техните съседи и съграждани;
приемането на тероризма като законен вариант за постигане на техните цели и
неизбежната реалност на джихад срещу немюсюлманите; а неговата крайна цел е за
принудително институционализиране на ислямското управление чрез шариатски
халифат на Запад, и в крайна сметка из целия свят.
Ако опитът през последния четвърт век в Европа и САЩ е някакъв показател,
то „ислямските изследователи“, които изготвят Проекта преди повече от
две десетилетия, би трябвало да са доволни, виждайки как техният дългосрочен
план за завладяване на Запада и развяване на зеленото знаме на исляма от
техните граждани се реализира толкова бързо, ефективно и напълно. Ако
ислямистите продължат да са толкова успешни в идните години, то западняците
трябва да се радват на своите лични и политически свободи, докато ги имат.
No comments:
Post a Comment