5 Шариатът и Коранът от Медина

Още от самото начало, нещата са различни в Медина. Мохамед вече има редица последователи там. След като неговите последователи от Мека се присъединяват към него, той е имал значителна група, включваща някои от най-яростните войни в Мека. Важно е, че за разлика от меканците, клановете на Медина са вече дълбоко разделени помежду си. Тъй като мюсюлманите са сплотени, Мохамед става най-могъщия човек в Медина. Клановете от Медина също му дават властта да посредничи при спорове, считайки, че той ще бъде добър и неутрален арбитър.

Мохамед скоро се заема да консолидира тази власт. Той построил джамия както и пристройка в непосредствена близост за собствена употреба и в услуга на своите последователи и нарастващия си брой жени. Той написва харта, която е трябвало да бъде в основата на правото на Медина. Този закон се основава на два различни набора от правила. Единият набор от правила ще се прилага за мюсюлманите, а другият набор от правила ще се прилагат за кафирите (немюсюлманите). Тези правила стават известни като законите на шариата. Мохамед разделя света на мюсюлмани, които вярват в него, и на кафири, който не вярват в него. Тогава това разделение заляга в закона и става основа на ислямската религия.

Всички мюсюлмани от там насетне стават членове на една нация, известна като Умма. Те са длъжни да помагат на всички други мюсюлмани, особено в конфликти с кафири. Един мюсюлманин не бива да убие друг мюсюлманин, нито да помогне на кафир срещу мюсюлманин. Мюсюлманите биват заклети да отмъстят за насилие срещу други мюсюлмани, а кафирите никога не бива да се борят срещу мюсюлманите. Евреи, които се съюзят с мюсюлманите трябвало да бъдат третирани справедливо. Ако те отидат на война с мюсюлманите, те ще помогнат за разходите за войната. Те също така са длъжни да се притекат на помощ на мюсюлманите, които са нападнати. Мохамед е трябвало да бъде окончателния съдията на всички спорове и разногласия. Светът вече е бил разделен на две половини. Дар Ал Ислам (земя на исляма), която ще бъде управлявана от шариата, и Дар Ал Харб (земя на войната), която е останалата част от планетата. Това разделение все още е ключов компонент в исляма до ден днешен.

Този нов правен кодекс превръща немюсюлманите в отявлено второкласни граждани. Много от арабите приемат исляма за да се избегнат тази дискриминация и заради натиска спрямо тях. Те не са истински вярващи обаче. Мохамед нарича тези престорени мюсюлмани  „лицемери“. Мохамед вече е толкова силен в Медина, че нито един арабин не го критикува открито.

Коментар на автора:

От тук нататък тази история започва да става много по-шокираща. За по-голяма автентичност, ще цитирам често от свещените книги на исляма. Преди да започна да правя това обаче, бих искал да изградя едно по-добро разбиране на това как те функционират и как се вписват в едно цяло.

Тези книги могат да се разглеждат като трилогия, състояща се от Сура, (Сират Расул Аллах Ибн Ишак), хадиси и Коран. Сурата съставлява по-голямата част от това, което четете. Тя представлява обикновена биография и се нуждае от малко обяснения. Ако един цитат идва от Сурата, той ще бъде предшестван от буквата I и след това число, което се отнася до числата под черта в оригиналния текст.

Хадис е кратък разказ, или „традиция“. Те обикновено са от по около един параграф. Те обикновено са свързани с придружител на Мохамед и се отнасят за нещо, което той е направил или казал. Объркващо е, но колекция от хадиси се нарича... хадис. Тези истории идват до нас чрез редица повторни преразкази, малко като китайски шепот. Много от съставителите не са много внимателни при проверката на тези истории. Те правят компилации от хадиси, които се смятат за ненадеждни, или „слаби“. Има две колекции от хадиси, които се считат за значително по-добри от другите. Това са хадисите на Ал-Бухари и на Абу Ал-Хусейн Муслим. Тези две колекции често биват наричани „Сахих“ (например Сахих Ал-Бухари), което на арабски означава „автентичен“.

Всички цитати, които ще използвам, ще дойдат от тези два „канонични“ хадиси, въпреки че има още четири други, които се считат за „надеждни“.

Ислямските учени често ровят из колекциите на по-слабите хадиси. Те търсят допълнителна информация за живота на Мохамед, която не е включена в по-силните и по-добре известни хадиси. Въпреки това, ако нещо противоречи на Бухари или Муслим, не бива да се счита за правилно. Идеята, че „великия“ джихад означава „да се боря за самоусъвършенстване“ идва от слаба колекция от хадиси.[1]

Коранът

В някои отношения Коранът е най-важния от трите набора от книги. Той представлява само около 18% от ислямската доктрина и даже по-малко, ако се вземе под внимание масата повторения, които съдържа. Важно е обаче, че той се приема за дословно божие слово, за последното му послание към верните му последователи и за напълно перфектен във всяко едно отношение.  За да се онагледи още веднъж това колко сериозно мюсюлманите приемат горепосоченото: персийските тъкачи на килими, които произвеждат невероятно красиви и сложни копринени и вълнени килими, винаги поставят по една малка грешка във всеки един (, въпреки че аз или вие почти сигурно никога няма да я намерим). Това е така, защото те вярват, че само Коранът е съвършен и следователно нищо друго не трябва да бъде. За да подчертая това невероятно значение, аз ще изтъквам всички цитати, които идват от Корана (б. п. цитатите от Корана на български са от превода на професор Цветан Теофанов).

Коранът не е като Библията, която може лесно да бъде разбрана, просто като я прочетете. На първо място, той не е написан в хронологичен ред. Сурите (главите) са подредени по дължина от най-дългата до най-кратката (с изключение на първата). Смята се, че така по-лесно се запомня. Само по себе си, това най-вероятно ще бъде достатъчно объркващо. За да бъдат нещата още по-объркващи обаче, по-ранните стихове са отменени, или „аброгирани“, от по-късните такива.

Коранът е обявен от Мохамед за дословното божието слово. Скоро обаче става ясно на хората, че различните части на Корана си противоречат една на друга. Запитан за това, Аллах спуска нов стих:

2:106 Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах за всяко нещо има сила? Не узна ли ти, че на Аллах принадлежи властта на небесата и на земята, и нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител?

В действителност, най-много 225 стихове от Корана са отменени (аброгирани) от по-късни стихове. Коранът не е писан в хронологичен ред. Тъй като по-късните стихове анулират по-ранни е невъзможно да се разбере значението му без да се знае реда, в който е написан. За да го разберете, той трябва да бъде четен в съчетание с другите ислямски свещените текстове, Сура и хадисите.

Има и друга пречка за разбирането на Корана. Мюсюлманските книжовници настояват, че значението му не може да бъде преведено на друг език. Това твърдение, разбира се, е нелепо. Коранът е превеждан много пъти и всички тези преводи дават доста сходни значения. Коранът е написан в поетичната форма, което го прави по-лесен за запомняне. Когато се преведе на друг език, поезията се губи, но смисълът остава.

Само малка част от мюсюлманите говорят арабски. Много малко от тези, които го говорят ще се разберат ясно древният хиляда и триста годишен арабски от Корана. Това прави проучването на Корана трудно, дори и за мюсюлманите. За кафирите (немюсюлманите) е още по-трудно. Доскоро Коранът и други ислямски свещени книги, никога не са били подреждани, така че да кратки и ясни за разбиране. Това прави невъзможно за един лаик да ги разбере. Може да е примамливо да отхвърлим тези факти като странностите на една религия, която все пак е фундаментално сходна с нашата собствена. Вярно е също така, че Католическата църква едно време е отказвала да позволи Библията да бъде преведена от древния латински. Въпреки това, след като успеем да преминем през тези бариери и да открием истинското послание на исляма, причината веднага става ясна.

Мохамед твърди, че Коранът е последната дума на Бог и настоява, че съдържа всичко, което някой някога има нужда да знае. Коранът обаче е с доста ограничен обхват. Той е най-почитания сред ислямските свещени книги. От гледна точка на разбирането на исляма обаче, той е всъщност най-маловажния. В действителност по отношение на изключително прехвалените „пет стълба на исляма“, в Корана няма достатъчно информация относно това как се изпълнява дори и един от тези „стълбове“. Това, което Коранът ни казва многократно обаче е, че за да бъдеш истински мюсюлманин трябва да следваш примера на Мохамед, който се съдържа в Сира и хадисите (или „Сунна“ на Мохамед).

---

[1]          Абу Фадъл, „Велик и 'Малък' джихад“

6 Отношенията с евреите се обтягат

Малкото евреи, които са живели в Мека, не били много сведущи относно своята вяра. Когато Мохамед твърди, че е еврейски пророк, те му повярвали. В Медина имало много евреи. Сред тях е имало равини и експерти в областта на еврейската религия. В резултат на това Мохамед бива подложен на сериозен разпит относно убежденията си и не успява да убеди евреите, че той е един от техните пророци. Станало ясно, че Коранът не съвпадат с техните писания.

Това вбесява Мохамед, който започва да говори с пренебрежение за евреите, твърдейки, че те  са фалшифицирали светите си писания. Той казва, че те са премахнали частта, в която се пророкува неговото идването. В действителност Аллах в Корана е коренно различен от Бог в Тората (еврейската Библия още позната като „Стария завет“ или „Тора“). Например Бог в Библията / Тората казва, че обича всички хора. Той обича дори онези, които съгрешават и отказват да повярват в Него. Бог Аллах на Мохамед обаче презира неверниците (кафири).

Мохамед отправя същото обвинение за фалшифициране на Библията и към християните, макар че има копия на Библията и на еврейската Тора, които предхождат Мохамед със стотици, а понякога дори и хиляди, години. Това са същите книги като тези, които имаме и в ден днешен.

От този момент нататък омразата към евреите обагря религията на исляма. В действителност биография на Мохамед съдържа повече омраза към евреите, отколкото Mein Kampf (Моята Борба)[1] на Хитлер. До този момент, Мохамед е инструктирал своите последователи да се молят към Ерусалим. От този момент нататък той е променил мнението си и им казвал да се молят към Кааба в Мека. Той започва да говори лошо за юдеи и християни. Коранът твърди, че Аллах ще ги превърне в прасета и маймуни.

Непълнолетни булки

Не дълго след пристигането си в Медина Мохамед консумиран брака си с Аиша, която е на девет години. Мохамед неохотно се съглася тя да донесе куклите си в харема. Това било трудно решение за него, тъй като той мразел изображения от всякакъв тип. Това включва всички скулптури и картини. Възрастта на Аиша в онзи момент е потвърдена от редица от най-надеждните хадиси. Има няколко по-слаби хадиси, които сякаш противоречат на този факт. Те понякога са цитирани от мюсюлманите, които искат да отхвърлят обвинението, че Мохамед е бил педофил. Имайте предвид обаче, че най-почитаното ръководството на шариата, (който се основава на примера на живота на Мохамед) дава инструкции за развод с жена, която все още не е достигнала пубертета.[2]

От хадисите на Бухари:

B5,58,234 Мохамед се сгоди с мен, когато [Аиша] бях момиче на шест години. Отидохме в Медина; след това се разболях и косата ми опада. По-късно косата ми отново порасна и майка ми, Ум Руман, дойде при мен докато аз играех на люлките с някои мои приятелки. Тя ме извика и аз отидох при нея без да зная какво иска да ми направи. Тя ме хвана за ръката и ме накара да стоя на врата на къщата. Аз бях без дъх след това и когато дишането ми се успокои, тя взе малко вода и с нея обтри лицето ми и главата ми. Тогава тя ме заведе в къщата. В къщата видях, че има някои помощници, които казаха: „Най-добри пожелания и благословия от Аллаха и късмет“. Тогава тя ме повери на тях и те ме подготвиха за брака. Неочаквано Мохамед дойде при мен предобед и майка ми ме предаде на него. По това време аз бях момиче на деветгодишна възраст.

Коментар на автора:

Фекундизмът: (дума, получен от fecundus - плодовитост на латински) това е политика на умишлено насърчаване на висока раждаемост сред група хора от съображения за увеличаване на собствената численост и съответно на собственото политическо влияние спрямо други групи.[3]

Разбира може да се изкушим да правим морални оценки дали това е правилно или не в тази ситуация. По днешни (западни) стандарти това, което Мохамед е направил, е морално отблъскващо и абсолютно незаконно. Много общества в миналото обаче са имали по-ниска „възраст на съгласие“ отколкото ние имаме в ден днешен. Макар че деветгодишна възраст изглежда е в долния край на скалата. В 7-ми век в Арабия обаче, този акт не изглежда да е предизвиквал много спорове. Така че изглежда, че е било в рамките на нормите на общество, в което е живял Мохамед. Аз също се чувствам принуден да отбележа, че голям брой самообявили се свети мъже са използвали положението си за да си подсигуряват секс с млади момичета. Ако това е най-лошото нещо, което Мохамед някога е правил, аз вероятно нямаше да напиша тази книга.

Както скоро ще видим обаче, от момента, в който той се обявява за пророк, Мохамед изглежда има една цел потъпкваща всички останали. Той изглежда е бил непоколебим, че целият свят трябва да го приеме като последният божи пророк. Всеки аспект от живота му и  религия му се фокусират върху тази едничка цел.

Огромният сексуален апетит на Мохамед е ясно документиран в свещените книги на исляма. За да се разбере отношението му към жените и секса обаче, те трябва да бъдат разглеждани в контекста на политическа и военна експанзия. Това може би звучи като куха спекулация на този етап, но всичко съвсем скоро ще се изясни при развитието на тази история, след като и останалите парчета от пъзела скоро почнат да се подреждат.

Мохамед не е първия, който използва фекундизма, и със сигурност не е и последния. Католическата църква е един от най-известните примери. Председателят Мао го използва с голям ефект. На следващите китайски лидери обаче, им се наложило да прилагат политиката на „едно дете“ за да се предотвратят негативните последици от пренаселеността като глад, беднотия и претъпкване. Ислямът не се интересува от тези последици. Всъщност те са отличителните белези на повечето ислямски общества.

Пренаселеността води до това мюсюлманите да емигрират и, когато е възможно, да завземат нови територии. След това процесът започва отначало. Това е част от стратегията на исляма откакто Мохамед отива на 'Хиджра', т.е. емиграция към Медина. Преди да скицирам начините, по които ислямът постига тази висока раждаемост, нека да погледнем какво казва исляма за мястото на жената в обществото.[4]

Най-добрият начин да се запознаеш с шариата е да се прочетат конкретните закони. Най-добрият източник е „Опората на пътешественика“, преведена на английски от Ну Ха Мим Келлер, Amana Publications, 1994. Шариатът е организиран под формата на насоки и всеки отделен казус, цитиран по-долу, ще бъде рефериран в индекса.

Принудителен брак

Жената може да бъде принудена да сключи брак с мъж, когото тя не иска.

M3.13 Когато булката е девствена, бащата или бащата на баща ѝ  може да я ожени без нейното съгласие, въпреки че се препоръчва да се се потърси нейното разрешение, ако тя е достигнала пубертета. Мълчанието на девица се счита за съгласие.

Принудителен секс

Жената трябва да прави секс всеки път, когато мъжът ѝ го изисква.

M5.1 Задължително е за една жена да позволи на съпруга си да прави секс с нея веднага, когато:

(А) Той поиска;

(Б) Е у дома;

(В) Тя може физически да издържи.

Побой над съпруга

Коранът казва, че жената може да бъде бита. Мохамед препоръчва съпругите да бъдат бити в последната си проповед в Мека. Ето и шариата:

СПРАВЯНЕ С РАЗБУНТУВАЛА СЕ СЪПРУГА

M10.12 Когато мъжът забележи признаци на бунтарство в жена си, дали в думи, когато тя му отвръща студено, а тя преди е правила това учтиво. Или когато той я моли да дойде в леглото и тя отказва, противно на обичайния си навик; или в деяния, както когато той я намира да му се противи, а тя е била по-рано ведра и сговорчива, той да я предупреждава с думи, без да се дърпа от нея или да я удря, защото може да се окаже, че тя има извинение. Предупреждението може да бъде да ѝ каже: „Страхувай се от Аллаха относно правата, които ми дължиш“ или той може да ѝ обясни, че бунтарство обезсилва задължението му да я издържа и да ѝ даде ред сред другите си съпруги, или той може да я информира, „Да ми се подчиняваш е твое религиозно задължение“.

Ако тя извърши бунтарство, той отказва да спи (секс) с нея без думи и може да я удари, но не по начин, който я наранява, което означава, че той не може да я нарани, да ѝ счупи кости, да я израни, или да и пусне кръв. Незаконно е да се удря лицето на някой друг. Той може да я удари, ако и да се е бунтувала само веднъж или повече от един път, макар че има и по-слабо мнение, че той не може да я удари, освен при повторно бунтарство.

Как това се отразява на раждаемостта в мюсюлманските общества?

1)      Тъй като законите на шариата следват примера на Мохамед, минималната възраст за брак трябва да е девет години. Правителството на Саудитска Арабия в момента опитва да въведе минимална възраст за брак на шестнадесет години.[5]

2)       Това най-вероятно е породено от комбинацията от срам и международен натиск. Тази инициатива обаче е изправена пред ожесточената опозиция от страна на всички мощни религиозни сили (и на този етап няма минималната възраст за брак в Саудитска Арабия[6]).

2)      В ислямските общества, честта на семейството е най-важното нещо, а тя зависи до голяма степен от неопорочения морал на неговите членове от женски пол. Омъжването на дъщерите възможно най-рано намалява шанса на непристойно сексуално поведение преди брака.

3)      Момичетата нямат думата по този въпрос.

4)      След като се ожени момичето няма право да откаже полов акт на съпруга си, с изключение на екстремни обстоятелства.

5)      На контрацепция в ислямските общества се гледат с лошо око. Ислямът насърчава големи семейства.

6)      Предопределението е основно вярване в исляма. Всичко е било планирано от Аллах и каквото и да правим, няма да бъде променен планът му. Поради това притеснението за осигуряване на децата не е проблем за мюсюлманите. На въпроса за това кой ще осигури за децата им всичко необходимо, типичният отговор е: „Аллах ще даде“.

7)      Един мюсюлманин може да има до четири съпруги. Жена в детеродна възраст, чийто съпруг умре поради някаква причина, обикновено се очаква да се ожени отново. В случай на война с участието на една мюсюлманска група, в която са убити три четвърти от мюсюлмански мъже, раждаемостта няма да бъдат засегната твърде много.

Тогава на теория една жена може да се омъжи на девет и да е постоянно бременна от този момент нататък. На двадесет години, когато не-мюсюлманско момиче може да чака първото си дете, мюсюлманско момиче може да има десет деца и да очаква първото си внуче. Реалността, разбира се, е далеч по-различна. Високата детска смъртност и смъртността при родилките са само един от ограничаващите фактор. В някои ислямски държави това се изостря противоречиво от липса на достатъчно "промеждутъци между ражданията."

Макар че нито един от тези аспекти не е непременно задължителен, ислямът упражнява по-висока степен на контрол върху своите последователи, отколкото повечето други религии. Католическата църква също така насърчава висока раждаемост, но в Италия - самият дом на църквата - раждаемостта е една от най-ниските в света. В едно общество управлявано по шариата обаче, натиска да се следват тези правила е много силен. Дори и при мюсюлманите, живеещи в западните страни, можем да видим резултати от тази политика. Във Франция, около 10% от населението са мюсюлмани. От децата, родени там обаче, почти една трета са мюсюлмани. Когато бейби-бумърите започнат да измират, се очакват огромни демографски промени в западния свят. Те ще са благоприятни за мюсюлманско население. Макар че не всички ислямски държави в момента насърчават безогледния прираст на населението, тенденцията може да се види съвсем ясно от един кратък преглед на глобални статистически данни за населението.

Associated Press Gaza[7]

Анан Суелем искаше да направи аборт след 7-мата бременност, но ислямските духовници са ѝ казали, че това ще бъде „убийство на една душа“. Тя им казала, че нейната душа умира. „След този път никога повече, никога“, каза тя, говорейки почти шепнешком. „Научих сега за спиралите.“ Училищата на района работят по две и три смени за да се справят с нарастващото палестинското население. Население на Газа от 1,1 милиона се очаква да се удвои до 2014 г. Половината са под 15-годишна възраст. Това е вече силно претоварен район с малко на брой работни места, силно неподходящи жилища и почти никакви природни ресурси. На Западния бряг и Газа общо има население от над 3 милиона, което се очаква да нарасне до 5,5 милиона след 14 години. Коефициент на плодовитост е седем деца на жена. Почти всички бебета оцеляват, а възрастните живеят средно по 73 години. Много млади палестинци не искат децата им да страдат както тях в многодетни бедни семейства, но големи семейства са не само традиционни, а и повод за национална гордост и начин да станат повече на брой от израелците в землището, което двете групи споделят. За щастие, здравни и образователни служители тихо подкрепят семейно планиране чрез клиники и информационни услуги в общността. Жените са обучавани относно различните методи за контрацепция, които са приемливи съгласно исляма - тоест всичко освен постоянни средства, като вазектомия или женска стерилизация. Хапчетата спиралите и противозачатъчните стават все по приети. Здравните власти говорят деликатно за “разстоянието“ между децата, тъй като предложението да се поставят ограничения за размера на семейството би нарушило ислямската традиция. На жените се казва, че в Корана е написано, че бог заповядва жените да кърмят в продължение на две години (б. п. наистина го пише в Корана, Сура 2:233). Жените в Западния бряг имат средно по 5,6 деца, в сравнение с Израел с по около 2,7 деца, което е и средното за света. Газа расте с над 4% годишно, докато Израел расте само с 2% годишно, което включва и високи нива на имиграция. Палестинските адвокати настояват за закон, който ще повиши законната възраст за брак, тъй като половината от палестинските жени се омъжват преди да достигнат 18-годишна възраст и е нормално за тях да се женят на 15 години в Газа и на 17 в Западния бряг.

Бележка на автора:

През 1948 г. там е имало около 170 000 арабски бежанци (тези бежанци не са били наричани 'палестинци' по това време). Днес там има около 5 милиона. Въпреки че това се дължи отчасти на териториалните завоевания от страна на Израел, увеличението е наистина огромно.

---

[1]          Център за Изучаване на Политическия Ислям, статистически анализ на Светите Книги на Исляма

[2]          7 Опората на пътешественика и оръдията на вярващия, превод на Ну Ха Мим Келлер, Amana Publications, 1994.

[3]          Wikipedia

[4]          Бил Уорнър от Центъра за изследване на политическия ислям

[5]          2013

[6]          http://globalpublicsquare.blogs.cnn.com/2013/05/27/will-saudi-arabia-end-child-marriage

[7]          Малка Газа расте с ненадмината скорост. 24-ти февруари 2000, NY Times. 

7 Джихадът започва

Мохамед вече е добил ефективен контрол върху племената на Медина. Той бързо насочва вниманието си обратно към Курейшите в Мека. Керваните, които правят доставки до Мека от севера, били близо до Медина и Мохамед започва да изпраща срещу тях бойци да ги атакуват. Тези каравани обикновено са добре въоръжени и първите седем опита били неуспешни. Всички племена в Арабия имали споразумение по това време, че през четирите свещени месеца е табу да се водят каквито и да било боеве. Това вероятно е с цел да улесни търговията, на която арабите са зависели за препитанието си. През тези месеци големи или скъпи предмети могат да бъдат пренасяни без скъпа въоръжена охрана. Това било благоприятно за всички и затова е било строго спазвано.

В последния ден на един от тези месеци, мюсюлманска орда попада на мекански керван. На следващия ден тя би била свободна да атакува кервана. За тяхно съжаление обаче, по това време керванът е щял вече да е навлязъл в Мека. В рамките на тези граници войната е била винаги забранена, тъй като Мека е свещен град. Те са били в затруднение относно това какво да направят. В крайна сметка се решават да атакуват кервана така или иначе. Заради скептиците сред вас (а скептицизмът е добро нещо), аз ще приведа цитат от „Мохамед и неверниците“ (с любезното разрешение на Бил Уорнър). Включени са и съответните страници от Сира, преведени вярно с оригинала в „Животът на Мохамед“ от професор A. Гийом. Ако сравните двата ще видите, че „Мохамед и неверниците“ е по-ясна и по-лесна за четене. Важно е, че тя не пренебрегва нищо важно и не изкривява истината по никакъв начин. Поради тази причина аз ще цитирам най-вече от тази книга от тук нататък.

От Сира:

I425 Мюсюлманите направиха съвет. Те се изправиха пред дилема: ако нападнат кервана сега, те ще се убиват в свещен месец. За щастие, свещения месец приключва този ден и на следващия ден няма да има табу за убиване. Но е имало и друг проблем: от падането на нощта те ще бъдат в свещения район на Мека. В светия район никога не може да бъде извършено убийство. Те се поколебават и говорят за това какво да се направи. Те решават да убият колкото се може повече (хора) и да вземат техните стоки преди следващия ден.

I425 Ислямът пусна първата кръв срещу Курейши от Мека. Те нападнали невъоръжените мъже. Амр, първият човек убит от джихад, е бил пронизан от стрела. Един човек е избягал и те заловили други двама. Мюсюлманите взели камилите на враговете с техните стоки и се отправили обратно към Медина и Мохамед. По пътя те говорили за това как Мохамед ще получите една пета от откраднатите стоки.

I425 Когато се върнаха, Мохамед каза, че не им било наредено да атакуват през свещения месец. Той задържал кервана и двамата затворници и отказал да направи нещо с тях или стоките. Затворниците казали: „Мохамед е нарушил свещения месец, проливат кръв в него, открадна стоки и взема пленници.“

Но Коранът казва:

2: 217 Питат те за месеца на забрана, за битка през него. Кажи: „Тежка битка е тогава, но възпирането от пътя на Аллах, неверието в Него и в Свещената джамия, и пропъждането на обитателите ѝ оттам е по-тежко пред Аллах, и да се заблуждава е по-тежко, отколкото да се убива.“ И не ще престанат да се сражават с вас, докато не ви отвърнат от вашата религия, ако могат. А които от вас отстъпят от религията си и умрат неверници, на такива пропадат делата и в земния живот, и в отвъдния, и те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

I426 Според Мохамед да се противопоставяш на учението на исляма и да се убеждават мюсюлмани да се откажа от вярата си е по-лошо от убийството. Преди исляма, принципите на справедливост в Арабия е  смърт за смърт, но сега да противостои на исляма е по-лошо от убийство. Тези, които упорстват срещу исляма и се съпротивляват на исляма може да бъдат убити като свещен акт. Така че убийството и кражбата биват осветени. Плячката от войната бива раздадена и откуп бива определен за пленниците. Мъжете, които са извършили убийствата и грабежа са загрижени за това дали те ще получат своя дял от плячката.

Така че още веднъж Корана говори:

2: 218 Които повярваха и които се преселиха се бореха по пътя на Аллах [джихад], те се надяват на милостта на Аллах. Аллах е опрощаващ, милосърден.

I426 Като мюсюлмани, които са били прогонени и се бият те ще са благословени от Аллах. Те получиха своите военни трофеи и Мохамед взе неговите 20 процента.

От хадисите на Бухари:

B4,53,351 Апостола на Аллах каза: „плячката от войната е станала законна за мен.“

Военна поема от Сира:

Можете [Курейши] да смятате войната в свещения месец за сериозна материя, но по-тежка е вашата опозиция срещу Мохамед и вашето неверие. Въпреки че може да ни хулите за убийството на Амр, нашите копия пият кръвта на Амр. Ние запалихме пламъка на войната.

От Абу Бакр (дясната ръка на Мохамед)

Джихад, нов вид война

Преди да се премести в Медина Мохамед никога не е използвал насилие. В момента, в който той е разполагал със нужните средства, той започва да атакува меканците, които са отхвърлили поканите на исляма.

На пръв поглед, това е просто една атака от племенен лидер (Мохамед), който заграбва стоки от група съперници. Всъщност това е било началото на една война, която Мохамед и неговите последователи ще водят срещу всичките му врагове (кафирите) завинаги.

Когато тази война започва да напредва, Мохамед разработва стратегия за изцяло нова система за водене на война, която той нарича „джихад“. Западняците обичайно превеждат „джихад“ като „свещена война“, но той в действителност е много повече от това. Мохамед е много способен военен тактик. Джихадът обаче има слаба връзка с военната тактика, а ако беше имал такава връзка, то тогава джихадът щеше да е станал остарял и неефективен веднага след срещата си с по-нови и по-ефективни военни технологии като арбалети или пистолети. Воденето на война, подобно на всички видове насилие, има и своя психологически аспект. В много отношения това е по-важно и от реалното физическо насилие. Геният на Мохамед се крие в това, че той е разбирал този психологически аспект и го е включил в стратегията на джихада. Поради тази причина джихада е също толкова ефективен в борбата с лъкове и стрели, колкото и в борбата с ракети с лазерно насочване. Когато историята продължи да се разгръща, ние ще видим как е разработена и приложена стратегията на джихада. Ще започна да изброявам нейните аспекти както те се проявяват.

Правилник за джихад:

 1.    Джихадът е одобрен от Аллах. Не съществува по-висша инстанция от него и поради това той е винаги оправдан.

 2.    Никога не спазвай никакви правила или ограничения. Крайните цели оправдават всички средства, без значение колко шокиращи са. Джихад може да бъде всяко действие, което подкрепя исляма или отслабва кафирите на групово или индивидуално ниво. Дори и даряване на пари за да се финансира джихад воден от друг, е също вид джихад.

 3.    Винаги се преструвай на жертва. Мохамед успява да извърта положението. Въпреки, че той е нападнал невинни хора без провокация, той ги обвинява. Той казва, че те са „спрели други да станат мюсюлмани“ и са се покланяли на идоли и затова нападението е по вина на кафирите, а мюсюлманите са жертвите.

 4.     Продължавай да повтаряш това и хората в крайна сметка ще започнат да го вярват. Ако можете да се убедите жертвата да приеме вината си вече сте спечелили, защото отмъщението изисква чувство за несправедливост. Ако жертвата приема вината си, тя ще обърне своята омраза към себе си.

Библията съдържа военни действия от страна на евреите срещу техните враговете, които са одобрени от Бог. Това одобрение се прилага само за конкретни битки и конкретни случаи в историята. Това не е част от текущ стратегия за завладяване на целия свят. Богът на Библията не дава одобрение за безмилостно и непровокирано насилие срещу неверниците.

8 Битката при Бадр

Голям керван е на път обратно към Мека, натоварен със стоки и съкровище. Мохамед чул за това и решава да атакува кервана и да открадне съкровището. Някои от хората му не били склонни да се включат, тъй като Курейши били техни роднини и племенен род. Тяхното убийство винаги е било забранено преди да дойде времето на исляма, но в онзи момент то вече е било обявено за законно от Аллах. Мохамед тръгва с малка армия да атакува кервана, но меканците разбрали за това. Те изпратили бърз ездач до Мека за да повика помощ. В Мека, армия се събрала бързо. Те марширували на север за да защитят каравана. Керванът обаче, успял да избегне армията на Мохамед и се промъкнал безопасно. Керванът бил далеч от опасността, но меканските бойци все пак решили да се сблъскат с мюсюлманите на място наречено Бадр.

Дотогава бойците на Мохамед никога не са се били в истинска битка. Дотогава повечето от техните цели са били малки търговски кервани. Мюсюлманите били много по-малко на брой, но преди да влязат в битка, Мохамед получава откровение, което е записано в Сира:

I445 Някои стрели полетели и един мюсюлманин бил убит. Мохамед се обръща към армията си: „Чрез Аллах, всеки човек, който е убит днес, биейки се смело и напредвайки без да отстъпва, ще влезе в Рая“. Един от неговите хора, който ядял фурми казал: „Искаш да кажеш, че няма нищо между мен и рая, освен да бъда убит от Курейши?“ Той захвърлил фурмите на страна, вдигнал меча си и тръгнал да се бие. Желанието му се сбъднало и по-късно бил убит.

I445 Един от мъжете на Мохамед попита какво кара Аллах да се смее. Мохамед отговорил: „Когато един воин се хвърли сред врагове без броня.“ Мъжът отстранил предпазните си доспехи, вдигнал меча си, и се приготвил за атака [и бил убит].

Мюсюлманите придобили голяма смелост след откровение на Мохамед. Не само, че вече не се страхували от смъртта, ами и направо я приветствали. Ако те спечелят в боя, плячката от войната ще е тяхна, а ако загубят те ще отидат в рая.

Битката минала добре за мюсюлманите и като късмет се появила пясъчна буря точно в решителния момент. Тя духала право в очите на меканците. Според Мохамед, това били ангелите, които духали пясък в лицата на неговите врагове. Мюсюлманите победили в първата си битка въпреки многото трудности. Мохамед е много способен военен тактик. Истинският му гений обаче се изразява в това, че имал способността да мотивира своите последователи до самоубийствена храброст.

От Сира:

I455 Докато телата са били влачени до кладенеца, един от мюсюлманите видял тялото на баща си хвърлено там. Той казал: „Баща ми беше добродетелен, мъдър, добър и културен човек. Надявах се, че ще стане мюсюлманин, но той почина като кафир. Неговият вечен дом е огънят.“ Преди Исляма, убийството на роднини и племенни братя е било забранено от както свят светува. След исляма, брат би убил брата и син би убил баща си в боя за каузата на Аллах - джихада.

Коментар на автора:

Участниците в тази битка били само няколкостотин. Въпреки това обаче тя е може би една от най-важните битки в историята. Тя бележи повратна точка за религия, която в днешен ден наброява над 1 милиард души. За мюсюлманите тя е много добре известна, докато повечето западняците остават почти напълно невежи относно това събитие. Хората на Мохамед влизат в тази битка като една сбирщина от долнопробни бандити, а излизат като мощна политическа сила. Новината за успеха на Мохамед се разнася из цяла Арабия. Неговият успех (както и съпътстващите го военни трофеи) започват да привличат все повече последователи.

Важно е да се отбележи, че Мохамед добавя още един аспект в новата си система за джихад. Чрез въвеждането на идеята за мъченичеството в неговата религия, (/ политическо движение) той успява да подтикне своите последователи към самоубийствена храброст. Това е огромно предимство за всяка бойна сила. Това е особено полезно за някой, който може да замени падналите воини толкова бързо, както е в исляма. Мохамед ясно разбира какво предимство му дава това. Голяма част от учението му от този момент нататък ще бъде изтъкано около значението на мъченичеството. Той говори многократно за наградите, които очакват Шахид (мъчениците) в задгробния живот. Това, което описва, засенчва всичко, което един обикновен мюсюлманин може да се очаква. Има седем различни слоеве в ислямския рай. Разликата между един слой и следващия е толкова голяма, колкото разликата между земята и първо ниво на рая. Шахид отиват направо на седмото небе.

Правилник за джихад:

5) Вдъхновете вашите последователи до фанатична самоубийствена храброст

9 Аброгацията в Корана

Докато е живял в Мека, Мохамед е бил заобиколен от врагове и, въпреки че по това време е отправял заплахи, той никога не е упражнявал насилие. В един момент обаче, той вече се превръща в политическа сила и се заема да изпълнява тези заплахи. Коранът ясно отразява тази промяна. Поради това е разделен от книжовниците на Корана от Мека и Корана от Медина. Тъй като Коранът не е подреден хронологически, това разграничение е трудно разпознаваемо за един лаик. След като подредите Корана в неговия правилен хронологичен ред обаче, това разграничение става пределно ясно.

От Корана на Мека:

88:21 И напомняй! Ти [Мохамед] си само за да напомняш. Не си над тях властващ, но който се отвърне и не повярва, него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение [в Ада].

Сравнете това с по-късния Корана на Медина:

08:12 Твоят Господ разкри на ангелите: „Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на неверниците. Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници!“ Това е, защото се възпротивиха на Аллах и на Неговия Пратеник. А за който се възпротиви на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах е суров в наказанието. Ето, вкусете го! За неверниците е мъчението на Огъня.

Мохамед разяснява, че там, където е има противоречие в Корана, по-ранният стих е отменен (анулиран) от по-късния стих. Тъй като Коранът не е подреден в хронологичен ред, не е възможно да го разберете, без да знаете кои стихове са била отменени. Мюсюлманите често изтъкват ненасилствени цитати от Корана от Мека, но пропускат да отбележат, че тези стихове са била отменени от по-късните.

Искам в този момент да си сложите на главите шапките за мислене, защото съм на път да обясня един много важен аспект на исляма, който е малко труден за разбиране. Този аспект обаче е много важен за разбирането на исляма като цяло. Както току-що видяхме, по-късните стихове от Корана аброгират по-раншните такива. Ние вече знаем обаче, че Коранът се смята за идеалното слово на Аллах. По логиката на запада, когато две неща си противоречат едно на друго, едното от тях трябва да е грешно. В ислямската логика обаче две неща могат да си противоречат едно на друго и въпреки това и двете да са верни.

Коранът казва на мюсюлманите да следват примера на Мохамед, но кой точно пример? В Мека, Мохамед никога не използва насилие срещу кафири, а съвсем в началото дори донякъде демонстрира толерантност спрямо другите религии. След като отива в Медина, Мохамед използва насилие почти през цялото време за да постигне целите си и въобще не показва толерантност спрямо кафирите. Коранът от Медина е писан по-късно от този в Мека и съответно Коранът от Медина отменя Корана от Мека; при все това Коранът от Мека  все още е валиден, защото Коранът (както и Мохамед) е перфектен. Така че един мюсюлманин може да следва който и да е пример, макар че примерът от Медина е по-добър, защото е по-късен.

В такъв случай как един мюсюлманин знае кой пример да избере? Както обикновено, ние трябва да разгледаме примера на Мохамед за да намерим отговора. В Мека Мохамед не е бил влиятелен и е бил заобиколен от врагове. През това време той проповядвал някаква форма на толерантност и ненасилие. Когато отива в Медина, той става по-силен и използва насилие често за да постигнете целите си.

Примерът за поведение, който дава Мохамед, не е последователен, а варира в зависимост от обстоятелствата. Когато не си в позицията на силата, бъди кротък и не привличай внимание към себе си. Използвай времето за натрупване на сила и на съратници, докато не станеш достатъчно силен за да започнеш джихада. Това е примерът на Мохамед или „Сунна“, който идва от хадисите (традициите на Мохамед) и Сира (биографията му).

10 Войната е измама

По това време Мохамед явно е успял да реализира тактическото си предимство, което му дава непоколебимата смелост на воините му. Като религиозен лидер, той е в състояние да предложи на своите последователи такива заплахи или облаги в задгробния живот, каквито повечето военни командири не могат. Той определя някои допълнителни правила като следното от Сира.

I477 Когато един мюсюлманин срещне кафир по време на война, той не бива да обръща гръб, освен като тактическа маневра. Един мюсюлманин в бой за каузата на Аллах трябва да се изправи срещу противника. Ако не го направи, ще си навлече гнева на Аллах и присъдата на Ада. Страхът не е опция за един джихадист.

Условията на джихада са описани към този момент и също могат да се намерят в биографията Ишак:

I480 Ако тези, които практикуват старите религии, се подчинят на исляма, всичко ще бъде простено. Но ако не го направят, те трябва да си вземат поука от Бадр. Джихадът не спира, докато кафирите не се предадат на Исляма. Само подчинението на исляма ще спаси кафирите.

Коранът подкрепя това:

08:38 Кажи на неверниците, че ако престанат, ще им се опрости онова, което е било по-рано, а ако упорстват известна е вече съдбата на предците. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли – Аллах е зрящ за техните дела. И отвърнат ли се, знайте, че Аллах е вашият Покровител! Най-прекрасният Покровител е Той и най-прекрасният Избавител!

Коментар на автора:

Мохамед казва ясно, че враговете му имат две възможности - да се подчинят на волята му или да се борят срещу неговите самоубийствени последователи завинаги. Заплахата или да се подчиниш, или ще бъдеш убит, едва ли е концептуално нова, дори и за времето на Мохамед. Истинският гений на джихада обаче се крие в използването на измама. Мохамед я използва за да обърка враговете си и да ги накара да вярват, че с него може да се преговаря. В действителност обаче, той е положил клетва за борба с тях, докато или се подчинят или умрат.

Мохамед разделя света на две части, Дар Ал Ислам и Дар Ал Харб. Дар Ал Ислам е земята на исляма, която е била подчинена и се управлява по шариата. Дар Ал Харб, от друга страна, е земята на войната, която е цялата останала част от земното кълбо. Народите може и да не мислят, че те са във война с исляма, но ако те не се управляват от законите на шариата, то тогава исляма в действителност е във война с тях. Всички мюсюлмани са част от една нация, известна като Умма, която е във война с всички други народи.

Макар че може и да не се водят военни действия в даден момент, те въпреки това са технически във война, въпреки че обикновените мюсюлмани може и да не го знаят. Този мир е временен и е известен в исляма като „Худна“. Един мюсюлманин, който живее в Англия, не е следователно англичанин, който по някаква случайност е мюсюлманин. Той е вместо това е мюсюлманин, който по някаква случайност живее в Англия, и неговата лоялност е спрямо Уммата, която технически е във война с Великобритания.

Тази способност на исляма да крие тези факти от немюсюлманите прави джихада толкова успешен. Мюсюлманските лидери много добре разбират това и изразходват голяма част от своите ресурси за да поддържат тази измама. Ние вече видяхме начина, по който ислямските свещени книги са представени, за се усложни възможно най-много тяхната интерпретация. По-късно ще видим в по-голяма дълбочина начините, по които политическият ислям работи неуморно за да утвърди тази измама. Това е следващата и може би най-важната тактика на джихада.

Правилник за джихад:

6) Заблуждавай врага (кафир), когато е възможно за да си осигуриш победата.

Мохамед не само използва измамата често, но както ще видим, той е направо майстор в това отношение. Докато сме на темата за измамата, моля обърнете внимание на използването на думата „преследване“ в горния цитата от Корана (б.п. българският превод на горната сура от корана е „докато не ще има заблуда“, докато на английски този откъс е превеждан като „докато не спрат да ви преследват“ или „докато няма вече Фитна [размирици, изкушение]“). Може да изглежда странно за нас, че докато атакува враговете си Мохамед в същото време се оплаква от преследване. Мохамед предефинира думата „преследване“ да означава „тези, които не биха позволили шариата да ги владее“. С други думи, Ислямът е трябвало да владее целия свят, така че тези, които му се противопоставят всъщност „преследват“ мюсюлманите, дори когато всъщност са били нападнати от тях.

Думите са много силно нещо. Думите определят мислите така че изопачаването на думите може да промени начина, по който хората мислят. Имайте предвид, че ако сте против въвеждането на шариата, който да управлява вашето общество, тогава се счита, че вие преследвате мюсюлманите. Поради това, ислямът смята, че е законно да ви атакува. Ислямската доктрина определя това като „самозащита“. Освен това, кафирите убити при джихад не се считат за „невинни“ жертви. Ние често чуваме мюсюлманските говорители да настояват, че убийството на „невинни“ жертви е срещу ислямското учение, освен при самозащита. Това, което те ни спестяват обаче, е че в ислямското учение има съвсем различни дефиниции за термините „невинен“ и „самозащита“.

11 Първото племе на евреите

Плячката от битката на Бадр бе разделена с Мохамед, като той прибира обичайните си двадесет процента. Това разбира се си остава основа за разделяне на плячката от джихада (духовният водач получава двадесет процента). Последователите на Мохамед започват да се придобиват и богатства и власт. Това прави религията му още по-привлекателна за пустинните арабите и те започват все повече да изпълват редиците на неговите последователи.

След битката при Бадр, Мохамед прави няколко въоръжени нападения срещу племена, свързани с меканците. След това той насочва вниманието си към едно от еврейските племена в Медина.

СЛУЧАЯТ С ЕВРЕИТЕ ОТ КАЙНУКА

I545 имаше три племена на евреите в Медина. Бану Кайнука бяха златари и живееха в крепост. Мохамед казва, че те са нарушили подписан договор, когато Мохамед идва в Медина. Как са го направили, това не е ясно.

I545 Мохамед събира евреите на тяхното пазарище и каза: „О, евреи, бъдете внимателни, че Аллах ще въздаде възмездие върху вас по начина, по който той е го направил с Курейшите. Станете мюсюлмани. Вие знаете, че аз съм пророк, който ви е изпратен. Ще откриете, че това е във вашите писания.“

I545 те отговориха: „О, Мохамед, ти като че ли мислиш, че ние сме твои хора. Не се заблуждавай. Може да си убил няколко търговеца от Курейшите, но ние сме военни мъже и истински мъже.“

I545 отговора на Корана:

03:12[О, Мухаммед] кажи на онези, които не повярват: „Ще бъдете поразени и насъбрани в Ада. И колко лоша постеля е той!“ Имаше за вас знамение в две дружини, които се срещнаха – една сражаваща се по пътя на Аллах, и друга – невярваща. И им се видяха на око двойно повече от тях. Аллах подкрепя със Своята помощ когото пожелае. В това има поука за прозорливите.

I546 малко по-късно, Мохамед обсадил еврейското племе Бану Кайнука в техните квартали. Нито един от другите две еврейски племена не се притекло в тяхна подкрепа. Накрая, евреите се предали и очаквали да бъдат заклани след залавянето им.

I546 арабски съюзник, свързан с тях чрез връзката на клиент, приближи Мохамед и каза: „О, Мохамед, милост към моите клиенти.“ Мохамед не му обърна внимание. Съюзникът повтори искането и Мохамед пак не му обърна внимание. Съюзникът грабна Мохамед за мантията и вбеси Мохамед, който каза, „Пусне ме!“ Съюзникът каза: „Не, трябва да постъпите добре с моите клиенти. Те са ме защитавали и сега ще ги убиете всичките? Боя се от тези промени.“

Отговорът от Корана:

05:57 О, вярващи, не взимайте за ближни онези от дарените с Писанието [евреите и християните] преди вас и от неверниците, които взеха вашата религия на присмех и шега! И бойте се от Аллах, ако сте вярващи! И когато зовете към молитва, те я взимат на присмех и шега. Това е, защото са хора, които не проумяват.

Коментар на автора:

Основното убеждение в исляма е, че Коранът е съвършеното слово на Аллах. Коранът инструктира мюсюлманите много ясно да не приемат немюсюлманите като техни приятели (б.п. в превода на английски думата е буквално „приятели“, докато в превода на проф. Теофанов е „ближни“). Те могат да се държат приятелски към кафирите, особено с цел да получат предимство за исляма. При все това степента, до която един мюсюлманин е истински приятел на кафир, е степента, в която той не е мюсюлманин.

Когато се опитвате да се мотивирате група от хора към извършване на насилие срещу друга група, важно е да се прекъсне връзката между тях. Всеки военен командир ще разбере тази концепция. По време на първата Коледа през ПСВ, английски и немски войници излезли от окопите и пели песни и споделяли цигари и храна. Впоследствие не се позволява това да се повтори. За да се мотивират хората към насилие е важно да се демонизира и обезчовечи опонента и Мохамед го е правил постоянно. Той никога не е говорил за човешките същества като цяло, а разделя света на мюсюлмани и кафири. Кафирите са описани като най-лошия вид създание и всяко действие срещу тях е оправдано.

Сирата продължава да описва как Мохамед насърчава последователите си да убият неговите враговете и критиците. Той допуска и дори ги насърчава да използват измама за постигане на  целите си. Често, те спечелват доверието на своите врагове само за да ги избият.

От Сира:

I554 Апостолът на Аллах каза: „Убийте всеки евреин, който попада в силата ви.“ Като чул това, Мухаййиса се нахвърли върху еврейски търговец, който е негов партньор и го уби. Брата на Мухаййиса не бил мюсюлманин и попитал как Мухаййиса може да убие човек, който е бил негов приятел и партньор в много сделки. Мюсюлманинът казал, че ако Мохамед го е помолил да убие брат си, той щял да го направи веднага. Брат му казал: „Искаш да кажеш, че ако Мохамед каже да отсечеш главата ми ще го направиш?“ „Да,“ бил отговорът. Най-големият брат след това казва: „Чрез Аллах, всяка религия, която ви води към това е прекрасна.“ И той реши там и тогава да стане мюсюлманин.

Изненадващо е това, на което са способни повечето хора. В експеримент след експеримент, психолози са установили, че когато една група смята някое поведение за приемливо, по-голямата част не ще се възпротиви срещу неща, които „цивилизованите“ хора биха сметнали за „нечовешки“. Колко японци ще се поколебаят преди да ядат месо от кит? Колко виетнамци мислят, че е погрешно да се убиват и изяждат кучета? В началото на деветдесетте години половин милион руандийци брутално са насечени до смърт с мачете от техни сънародници. През четиридесетте години над шест милиона евреи са били унищожени в Европа, най-вече от обикновени германци. По-близо до дома, по времето на моите баби, деца на пет или шест години са били изпращани да чистят комини и много от тях никога не се завръщат.

За един модерен западен ум тези неща са ужасяващи и въпреки това хора като нас са напълно способни да ги правят. Религиите имат особено силно влияние върху обществата. Когато хората вярват, че имат власт от божествен владетел, те са способни да потиснат нормалните човешки чувства на отвращение. Когато „всички останали също го правят“, дори и най-екстремното поведение става лесно да се оправдае.

Мохамед не е бил само един религиозен лидер. Почти всички актовете, които той извършва от този момент до смъртта си са с политически характер. Чрез джихада той става цар на цяла Арабия в рамките само на девет години. Политическите аспекти на исляма носят много прилики с политическите аспекти на комунизма и фашизма. Такива идеологии са много опасни. Малки, но фанатични групи, които наброяват малко повече от 5% от населението могат да се възползват от властта с опустошителни последици. След като те завземат властта често е невъзможно да бъдат премахнати без външна помощ. Комунизмът е продължил около 70 години, фашизма едва десет години, но ислямът продължава вече около 1400 години и днес е по-силен от всякога.