Историята на Мохамед Ислямът под Булото Хари Ричардсън

За да прочетете тази книга, отидете в дъното на страницата и кликнете върху линка, който казва: "По-стара публикация"
Следващата страница винаги ще се показва, когато щракнете върху тази връзка.
В противен случай, можете да кликнете върху връзките главата относно правото на страницата.

Copyright © 2013: Harry Richardson

Публикувана на 10 октомври 2013 година

Правото на Хари Ричардсън да бъде идентифициран като автор на тази творба се потвърждава от автора в съответствие с раздели 77 и 78 на закона за авторското право, дизайна и патентите от 1988. Всички права са запазени. Никоя част от тази публикация не може да бъде възпроизвеждана, съхранявана в система за възстановяване, копирана под каквато и да е форма или по какъвто и да е начин, електронно, механично, фотокопирана, записвана или по друг начин да се предава без писмено разрешение от издателя.

Превод: Йоана Димитрова, 2016 година

Тази книга е посветена на всички хора по света без значение какви са техните вярвания.

Благодарности

При написването на тази книга, аз имах привилегията да стоя на раменете на Бил Уорнър от Центъра за Изследване на Политическия Ислям. Бил е не само интелектуален гигант, но и истински джентълмен. Затова бих искал да изразя благодарността си към него. Нямаше да мога да напиша тази книга без неговата пионерска работа.

За да прочетете тази книга, отидете в дъното на страницата и кликнете върху линка, който казва: "По-стара публикация"

Следващата страница винаги ще се показва, когато щракнете върху тази връзка.

В противен случай, можете да кликнете върху връзките главата относно правото на страницата.

Въведение

Защо немюсюлмани биха искали да прочетат историята на Мохамед? За много западняци  животът на самопровъзгласилия се пророк[1], който е починал преди повече от 1300 години в отдалечена част на света, може да звучи не само скучна, но и без абсолютно никакво значение. В действителност това не е така. По време на своя живот Мохамед създава религиозното и политическо движение наречено ислям. Една четвърт от населението на света вече е мюсюлманско като това е не само най-бързо разпространяваща се религия в света, но е и в пъти по-бързо разпространяваща се от другите. Важно е и че влиянието на тази религия в момента се разпростира в повече аспекти на нашите общества отколкото повечето от нас осъзнават.

Скоро след като започнах да изследвам ислямското учение и история ми стана ясно, че по-голямата част от това, което слушаме за целите на исляма и неговото влияние върху действията и убежденията на мюсюлманите, е изцяло погрешно. Тази липса на разбиране е основната причина за ужасяващите провали на политиката в области като „война срещу терора“, външната политика спрямо Близкия изток, арабско-израелския конфликт и други теми, които доминират нашите новинарски емисии ежедневно.

Очевидно е, че причината за тези неуспехи е широко разпространеното непознаване на учението на исляма сред всички слоеве на западното общество. В това число влизат не само политици, учени, журналисти и учители, а и обикновените хора. Като се има предвид бързото нарастване на заплахите от ислямски „екстремисти“ и нарастващия брой конфликти свързани с участието на мюсюлмани, това започва да изглежда като провал с епични пропорции.

Именно поради тази причина съм написал тази книга. Исках тя да бъде широко четена и заради това я написах по възможно най-простия и забавен начин. Тя е сравнително кратка и избягва сухите богословски дискусии. Ако имате интерес към това, което се крие зад новините, които виждаме всеки ден, вие би трябвало да я намерите за интересна и актуална.

След като я прочетете, вие също би трябвало да имате добро разбиране на доктрината на исляма. Вие ще знаете какво очаква за един мюсюлмани това учение и как то се отразява на обществата, в които има мюсюлмани. Най-важното е, че това познание ще ви даде изцяло ново разбиране на въпросите, свързани с исляма. Конфликтите по целия свят, тероризма, имиграцията, отношението към жените и т.н. никога не могат да бъдат правилно разбрани без да се схване ислямската доктрина.

Ислямските учени винаги са знаели, че ключът към разбирането на исляма е в историята на живота на Мохамед. Това е добра новина, тъй като Мохамед е изключително интересен герой.

За разлика от всеки друг пророк, Мохамед е също и политически и военен лидер. Той е настоявал, че мюсюлманите трябва да се борят, когато бъдат призовани, и да поставят целия свят под контрола на исляма. По време на последните девет години от живота си той и неговите последователи са били замесени в актове на насилствено завладяване средно веднъж на всеки седем седмици. Когато умира той е бил кралят на цяла Арабия и не е имал нито един останал враг. Ключът към успеха му е в новата система за водене на война наречена джихад, която западняците обикновено превеждат като „свещена война“, но която в действителност е много повече от това.

Повече е известно за Мохамед, отколкото за който и да е друг религиозен водач.[2] Странното обаче е, че дори в ислямския свят малко хора знаят историята му. Това не е случайно. Животът на Мохамед е идеалът за следване за всички мюсюлмани. Като такъв той е в основата на самата ислямската религия. Следователно може да се очаква, че мюсюлманите ще бъде точно толкова запознати с Мохамед колкото са християните с Исус. Това обаче не е така.

Младите мюсюлмани биват учени да рецитират Корана на арабски, но са силно разубеждавани да опитат да разберат значението му. Четири пети от мюсюлманите дори не говорят модерен арабски, камо ли архаичната форма, на която е писан Коранът. Най-общо казано, само онези мюсюлмани, които са дотолкова амбицирани, че да искат да станат ислямски религиозни водачи, или имам, научават за живота на Мохамед. Останалите се очаква да следват указанията от тези лидери, които пазят тези знания за себе си.

Днес, мюсюлманското население расте лавинообразно по целия свят докато в западните общества раждаемостта спада. В повече от деветдесет процента от всички войни и въоръжени конфликти в днешен ден участват мюсюлмани. Огромното болшинство терористични атаки (повече от двадесет хиляди само в деветте години след събитията на 11 септември[3]) са също извършени от мюсюлмански джихадисти. Най-големият и най-влиятелен блок на страни в ООН (макар че понастоящем са без право на вето) са петдесет и седемте члена на Организацията за Ислямско Сътрудничество. Тези народи също контролират и лъвския пай от намаляващите нефтените резерви на планетата.

В идните години тези тенденции почти със сигурност ще се ускоряват. Това ще донесе на исляма нарастващо влияние и то не само в живота на мюсюлманите, но също така и в живота на немюсюлманите. Невярващите ще се оказват все повече притиснати от закони и изискванията, които ще отразяват това нарастващо влияние. Това разширяване на ислямската власт и влияние ще засегне както вас така и вашите деца и внуците. Ако искате да знаете как и защо тогава тази книга е най-бързият и най-лесният начин да разберете. За тези, които търсят по-сериозно разбиране на този сложен въпрос,тази книга е отлична първа стъпка. Тя ще ви поведе в правилната посока и ще послужи като солидна основа.

Тони Блеър, Джордж Буш и повечето други световни лидери, учени, журналисти и други формиращи общественото мнение в западния свят настояват, че ислямът е религия на мира, в която има неголям брой склонни към насилие радикали, разгневени на Западна заради неговата външна политика.

Аятолах Хомейни посвещава целия си живот на изучаването на ислямската доктрина. Той се превръща в в духовен и религиозен водач на Ислямска Република Иран и във най-важния религиозен авторитет в целия шиитски свят (разликите между шиити и сунити са доста повърхностни). Ето това, което той казва за исляма и военното дело:

„А тези, които изучават ислямската свещена война ще разберат защо Ислямът иска да завладее целия свят. Тези, които не знаят нищо за исляма се преструват, че ислямът е против войната. Тези (, които твърдят последното) са малоумни.“

Прочетете историята на Мохамед и вижте сами кой е прав.


За да прочетете тази книга, отидете в дъното на страницата и кликнете върху линка, който казва: "По-стара публикация"
Следващата страница винаги ще се показва, когато щракнете върху тази връзка.

В противен случай, можете да кликнете върху връзките главата относно правото на страницата.

---

[1]          Мохамед настоява, че той е последният пророк на Аллах (Бог). Хората, които вярват в него се наричат мюсюлмани, а хората, които не вярват се наричат немюсюлмани (арабската дума е „кафир“).

[2]          Център за Изследване на Политическия Ислям

[3]          http://thereligionofpeace.com

1 Ранен живот

(Ако мислите, че тази книга е написана за да се насърчават зловещи кроежи или по някакъв начин да нанесе вреда на мюсюлманите, то тогава моля преминете към края и първо прочетете допълнението.)

Мохамед ибн Абдуллах (пророка Мохамед) е роден 570г. от новата ера в един град наречен Мека, които се намира на територията на днешна Саудитска Арабия. По това време Арабия не е страна, а регион обитаван от група племена. Тя е била и си остава горещ, сух и негостоприемен пейзаж, където хората оцеляват чрез отглеждане на овце и кози. На места из Севера също така са отглеждани и фурми. Кръвните вражди са често срещани. Те обикновено биват решавани на принципа 'око за око, зъб за зъб'. Понякога се изплаща и кръвнина при убийство.

Мека е свещен град и център за разнообразни видове религии. Имало е (и все още има) сграда на име Кааба, в която се помещава свещен камък. Смята се, че това е бил метеорит. Имало е и извор, чиято вода се смятала за свещена и притежаваща силата да лекува. Племена от цял Арабия са ходили в Мека. за да се поклонят на своите най-различни божества. Имало е дори и малък брой християни и евреи живеещи там; било е много мултикултурно. Мохамед произлиза от благороден род от Мека на име Курейши, като неговият клан е известен като Хашим. Основният бог на Курейши е Аллах, който се смята от мнозина за бог на луната, което може да обясни защо всяка джамия има полумесец на върха. Много други Богове също се били боготворени. Тъй като това е било свято място, боевете не са били позволени в Мека. Насилствените спорове е трябвало да бъде уредени извън града.

Бащата на Мохамед е починал преди той да се роди, а майка му умира, когато той е бил на пет. След това, той е бил гледан от дядо си до момента, в който и той умира. След това чичо му, Абу Талиб, поема грижите за него. Абу Талиб е мощен член на Курейши. Той изглежда е бил добър човек, който докато е жив защитава Мохамед и го третира добре.

Основното занимание на Курейши е религията, въпреки че те също са правили пари и от търговия. Когато пораства Мохамед е нает от богата вдовица на име Хадиджа. Тя се занимава с търговия със Сирия. Мохамед се грижи за керваните и сключва сделките със сирийците. Сирия е християнска страна по това време и е далеч по-напреднала и космополитна отколкото Арабия. По това време тя е била, в действителност, по-напреднала и космополитна отколкото повечето Европа. Арабите заемат азбуката на сирийските християни. Писмеността им обаче е ограничена до ползването ѝ в бизнес сделки. Не е имало книги написани на арабски език по това време. Религиозните традиции се предавали от уста на уста. Християните и евреите са били известни като „хора на книгата“, защото са имали свещени книги. Мохамед се е представил добре като търговец и е реализирал добра печалба за Хадиджа. След известно време Хадиджа му предлага брак. Раждат им се четири дъщери и двама сина.[1]

Заради миналото си Мохамед е бил запознат с много различни религии. Той разбира се е бил много добре запознат с ритуалите на собствения си клан - арабите езичници от Мека. Много от тези езически ритуали ще бъдат включени в исляма. Имало е и някои евреи в Мека, а братовчеда на съпругата му е бил християнин. Тъй като повечето религии не са били записани, не е необичайно за хората да имат различни версии на всяка религия, или дори да започнат свой собствен вид поклонение.

Важни факти:

За да бъдеш мюсюлмански значи да приемеш, че Мохамед е идеалното човешко същество. Неговият живот е пример за всички мюсюлмани, който трябва да се следва по всеки възможен начин. Разбира се, не всички мюсюлмани са много успешни в това начинание, но по нивото на отдаденост на един мюсюлманин се съди по това колко близко той следва примера и учението на Мохамед. Този факт не подлежи на дискусия в исляма. Ето защо е толкова важно да се знае неговата история. Дори съществува дума за поведението на Мохамед - „Сунна“.

Забележка:

Някои хора може би чувстват, че тази книга не трябва да се чете поради някакви морални причини. Преди да пристъпим напред бих искал да изясня някои неща. Аз съм голям фен на религиозната свобода. Хората трябва да имат право да вярват в това, което искат, и да боготворят по какъвто начин намерят за уместен. Ако група християни иска да се покланят по странен или необичаен начин, то това не би ме притесняло ни най-малко.

Ако обаче тези хора формират политическа организация и започнат да се опитват да повлияят на начина, по който обществото се управлява, тогава най-вероятно ще се заинтересувам. Ако не съм съгласен с политическия им дневен ред или методите им, аз ще отстоявам правото си да критикувам тези дейности. Това не е религиозна критика, това е политическа критика.

Тази книга няма да се занимава прекомерно с религиозните аспекти на исляма. Ние няма да изследваме неговите религиозни вярвания или практики твърде дълбоко. Това, което ще  коментирам, са политическите цели, политическия дневен ред и политическите методи на исляма. Те са ясно изложени в ислямската доктрина. Как мюсюлманите си взаимодействат един с друг или взаимодействат с избраното от тях божеството е религиозен въпрос. Това не ме интересува изобщо. Как те си взаимодействат с немюсюлманите, (които те наричат кафири) е политически въпрос и това за мен е от голямо значение. Скоро след като продължим с тази история ще стане ясно защо.

Библиография

Оригиналният източник на повечето от този материал е книгата на Ибн Ишак, „Сират Расул Аллах“ (Историята на пророка на Аллах) или просто „Сира“. Ибн Ишак е най-почитаният мюсюлмански учен с голямо доверие през всички времена. Това произведение е съставно около 100 години след смъртта на Мохамед, което го прави най-дълго оцелялата биография. За ислямските книжовници това е абсолютно окончателната биография на живота на Мохамед. Тя е преведена на английски през 1955 г. от професора по арабски Алфред Гийом под заглавието „Животът на Мохамед“ и с помощта на редица арабски професори. Това е все още най-широко използвания превод на английски език и за мюсюлмани и за немюсюлмани. Този директен превод е изключително опростен и добре пренареден от Бил Уорнър от Центъра за Изследване на Политическия Ислям. Той включва материали и от други добре доверени източници. Това дава по-голяма яснота и контекст на една история, която преди това е изисквала изключително усърдно и задълбочено проучване за да бъде разбрана. Заглавието на книгата му е „Мохамед и неверниците“. Повечето от цитатите ще дойдат от тази книга (които са реферирани със Сирата чрез система от препратки под черта съдържащи се в оригиналния текст).

---

[1]              Само една от дъщерите му, Фатима, достига зряла възраст.

2 Основополагане на исляма

На около четиридесетгодишна възраст Мохамед започнал да се оттегля за по около месец за да се моли и за да извършва религиозните ритуали на Курейшите. Той започва да има видения, при които е посещаван от ангел Гавраил. Мохамед твърди, че Гавраил ще му предаде свети думи. След това Гавраил му казва да рецитира тези думи за да ги предаде на последователите си. След смъртта му, те са записани от последователите му и съставляват това, което в днешно време се нарича Коран. Съпругата му Хадиджа го поддържа и става първият приел новата религия ислям. На арабски ислям означава „подчинение“. Към Хадиджа скоро се присъединяват и приемният син на Мохамед, както и други членове на семейството. В крайна сметка и други хора извън семейството също се присъединяват. Трупайки последователи Мохамед, става все по-уверен. Скоро той започва да проповядва съвсем открито новата си религия.

В началото това не предизвика проблеми. Курейши били много толерантни към различните религии, тъй като това е начина, по който те изкарвали парите си. За тях повече религия означавало повече пари. Ако новата религия на Мохамед привлече повече хора на поклонение, то толкова по-добре.

Нещата скоро започват да се влошават все пак, тъй като тонът на ученията на Мохамед лека-полека става все по-нетолерантен. Мохамед започва да проповядва, че религията му е правилната (което не е проблем), но и че всички други религии са фалшиви (което е проблем). Той се присмиваха на другите религии и осмива техните богове. Това което е още по-лошо за Курейшите е твърдението на Мохамед, че техните предци горят в ада, поради това че не са били мюсюлмани. За Курейши, чиито предци са били свещени, това е недопустимо. Те го молят да спре да говори така и да се върне към насърчаване на собствената си религия без да оплюва тяхната.

Когато той отказал, Курейшите решават да го убият. За тяхно съжаление Мохамед все още се радва на защитата на властния си чичо си, Абу Талиб. Курейши се опитват да подкупят чичото. Те искат от него да предаде Мохамед за да го убият, но той твърдо отказва.

Мохамед очевидно е харизматичен проповедник, който постепенно се сдобива с все повече последователи. Това увеличава разделението в рамките на общността. Появяват се спорове и постоянни караници. Мека е бил малък град и всички са се знаели помежду си.

В това, което едно време е било една спокойна и печеливша общност, се появява жестоко разделение между Курейши и новоповярвалите, които са известни като мюсюлмани (което означава тези, които са се подчинили).

Някои от по-малко влиятелните мюсюлмани и особено робите, които приемат вярата, са били третирани доста зле от Курейшите. За щастие на Мохамед, чичо му е бил в състояние да го предпази от всяка сериозна вреда. Някои от жителите на Мека, които приемат вярата, също са сред най-силните и най-влиятелните членове на общността. Постепенно става все по-трудно за Курейшите да направят нещо на Мохамед. Въпреки че той ги наричал глупави, обиждал боговете им и твърдял, че техните предци горят в ада, те не са в състояние да го спрат.

Курейши се опитват да се разберат с Мохамед и дори се опитват да сключат с него сделка. Те му предлагат пари и даже лидерството на племето, ако той просто спре с проповядването. Мохамед отказва, настоявайки, че той е просто пратеник на Аллах и няма избор по този въпрос.

Коментар на автора:

Преди да задълбаем прекалено много в исляма, искам да направя един много кратък обзор на християнството. Дали ви харесва или не, ако сте израснал и в 'западна' страна, тогава етиката ви и усещането ви за това кое е правилно или грешно се базират върху християнските учения, както съответно са и законите, които обществото ни прави.

Хората, които растат в различни култури, могат да имат различна дефиниция за това какво е правилно и грешно. Например, на това, което един викинг би счел за 'правилното нещо', вероятно би се гледало като на нещо изключително антисоциално в съвременна Дания.

Ислямът има набор от етични норми. За да се обясни тази етика понякога ще ги сравнявам с християнската етика. Това не е, защото аз съм поддръжник на християнството, а тъй като повечето западняци (включително и аз самият) го разбират много по-добре, отколкото например индуизма или будизма.

В основата на християнската (и еврейски) етика са Десетте Божи заповеди, с които всички ние вероятно сме запознати. Не кради, мами, лъжи, убивай, пожелавай т.н. Те се препокриват със златното правило, което гласи „Прави на другите това, което искаш те да правят с теб“.

От златното правило произхождат други принципи като тези на свобода на словото, на върховенството на закона, равенство, толерантност и т.н., които са в основата на законите и обичаите на повечето западни страни. Израствайки в общество, основано на този Златното правило, ние сме склонни да вярваме, че е универсално и че далеч не е някаква радикална идея. Имайте предвид обаче, че човекът, който популяризира тази идея преди 2000 години, бе прикован на едно дърво заради нея. Въпреки това обаче, идеята му набира скорост и продължава да се разпространява. По време на рождението на Мохамед, християнството е доминиращата религия в по-голямата част от Близкия изток, Северна Африка и Европа.

Обаче златното правило и десетте божи заповеди НЕ СА в основата на всяка религия и общество. Както скоро ще разберете, те със сигурност не са в основата на исляма.

Ислямът е труден за обяснение. В някои отношения, той е малко като гигантски пъзел. Мога да ви покажа едно парче от пъзела и да ви кажа, например, че това е носът на тигъра. Въпреки че може да не изглежда като носа на тигър, когато го видите заобиколено от останалите парчета, можете да разберете какво представлява в действителност. Някои от нещата, които пиша, може да звучат странно или дори смешно за някой, който е израснал в западна страна с базирана на на християнството етика. Да се надяваме обаче, че към края на тази книга ще бъдете в състояние да се видите всяко парче в контекста на цялата картина.

3 Ислямът се разраства

Мохамед остава в Мека тринадесет години след като се самообявява за пророк. Първата половина на Корана е написана през това време и е известна като Коранът от Мека. В откровенията на меканския Коран се казва многократно, че Мохамед е пратеник на Аллах и че всички онези, които не вярват в това, ще горят в ада. Има и истории на хора от миналото, които са отхвърлили пророци си. Тези хора впоследствие пропадат и горят в ада.

Според Мохамед, много от библейските герои като Авраам, Моисей и дори Исус (за който той твърди, че не е син на Бога, а пророк), са мюсюлмани. Никога не е намиран източник споменаващ за съществуването на ислямска религия преди Мохамед обаче. Той претендира още, че е последният от тези пророци и че Коранът е последното божие послание.

Коранът заема няколко истории от Библията и ги преразказва по съвсем различен начин за да се стигне до различен извод. В този преразказ, поуката е винаги тази, че евреите игнорирали пророците си, след което биват наказани от Бог. Това е религиозната част от Корана, която съдържа библейските истории и религиозни теми. Мохамед използва тези основни теми доста умело за да отговори на повечето от въпросите на своите критици.

Мохамед е очевидно доста харизматичен и много уверен в себе си. Той също е имал възможността да оформи посланието си в доста красива поетична форма. Първата половина на Корана е написано поетично, което я прави и по-лесна за запомняне. По тази причина той успява да привлече доста голям брой последователи, а с нарастването на властта му расте и желанието му за нея. Той бил изключително нарцистичен и изглежда го е грижа само за обожанието, което получава от другите. Фактът, че раздира родния си град и дори собственото си семейство, изглежда, не го притеснява.

Когато чичо му е на смъртно легло, той отива до леглото му и го моли да приеме исляма. Чичо му измърморва нещо и след това умира. Спътника на Мохамед казва, че смята, че чичо му е приел исляма. Мохамед не го чува ясно обаче и обявява, че чичо му ще гори в ада. Абу Талиб го е отгледал от дете. След това му подсигурява първата му работа, която довежда до успешния му брак. По-късно, той защитава Мохамед от всички неприятности, които сам си е създал. Обаче тъй като е отказал да се подчини на исляма, Мохамед заявява, че ще гори в ада.

Същата година съпругата му Хадиджа също почива. Той се жени за вдовица на име Сауда и се сгодява за шест-годишно момиче на име Аиша, което е дъщеря на най-ревностният му последовател.

Важни факти:

Мюсюлманите очевидно вярват, че Мохамед е последният пророк на Аллах. От гледна точка на немюсюлманите обаче, той е просто гений, който е проектирал и дефинирал исляма с една единствена цел - да накара целия свят го боготвори (или да боготворят Аллах чрез него, което е почти едно и също нещо). За да успее в това си начинание, той направил всичко възможно ислямът никога да не може да бъде променен. Мохамед подчертава, че за да бъде мюсюлманин, човек трябва да обяви, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк (има четири други 'стълба' на исляма, но това е най-най-важният). Това е определението за това какво означава да бъдеш мюсюлманин. Мохамед също се обявява за последният пророк на исляма. По този начин, той умело успява да възпрепятства евентуалното бъдещо отнемане на неговата религия  от някой друг.

Въпреки че претендира, че е последният от еврейските пророци, той също се подсигурява срещу това евреите да могат да предявяват претенции към неговата религия. Мохамед настоява, че евреите (и християните) са фалшифицирали своята Библия. Той казва, че това е направено за да се скрие факта, че за него е пророкувано в истинската Библията (няма доказателства в подкрепа на това твърдение). Той също така забранява на мюсюлманите да четат Библията или Тората (еврейската Библия). Мюсюлманите следователно могат да четат за библейски пророци като Авраам или Моисей само чрез преразкази на Мохамед. Те често са доста различни от оригиналните библейски истории и при това понякога по доста нелогичен начин.

Идеята на всичко това е, че Мохамед не е просто централна фигура в исляма, а че САМИЯТ Мохамед Е исляма. По времето на Чърчил, мюсюлманите биват наричани мохамедани, (хора, които следват Мохамед), което е доста точно описание. Да бъдеш мюсюлманин е да вярваш, че Мохамед е идеалният човек и че Коранът, както бива разкрит единствено пред Мохамед, е перфектното (и единствено) словото на Аллах. Следователно истинският мюсюлманин следва думите на Аллах (които са в Корана) и примера или традициите на Мохамед (които са описани в неговите биографии).

Този интелигентен дизайн на исляма означава, че той никога не може да бъде променен. Коранът не може да се промени, защото това е най-точната дума на Аллах. Животът на Мохамед не може да се промени, защото той е мъртъв.

Мюсюлманите са изключително сериозни на тема колко е перфектен Коранът. Като пример, няколко глави от Корана започват с три арабски букви. Никой не знае какво означават те, но те никога няма да бъдат премахнати, защото Коранът е съвършен и непроменяем.

Да обобщим: ислямът е Мохамед, ислямът никога не се е променял, ислямът никога няма да се промени. За да промените исляма, вие ще трябва да извадите Мохамед от него, но това вече не би било ислям. Както Бари Шийн красноречиво би отбелязал, „Ако чичо ми беше жена, щеше да е [изтрита дума] ми леля“. Това е логически абсурд.

Християнството се променя и еволюира, защото то се основава на общи принципи, като златното правило, което подлежи на обсъждане и интерпретации. Няма обаче много, което би могло да се обсъжда относно Мохамед, той или е направил нещо, или не го е направил. Заради това хората, които мислят, че ислямът трябва или може да се промени, ще бъдат разочаровани.

4 Имиграция в Медина

Веднъж годишно хора от цяла Арабия отивали в Мека на религиозен събор. Много от тях започнали да чуват за Мохамед и пожелали да го чуят как проповядва. По този начин той спечелва нови последователи извън Мека. Една група идва от Медина, която е град на север от Мека.

В Медина има пет племена, три били еврейски и две - арабски. Еврейските племена като цяло били по-образовани и по-богати. Имало спорове между арабските племена, а също и между араби и евреи. Това прераства в кръвопролития. Някои от мединските араби, които приели исляма, канят Мохамед и неговите последователи да дойдат в Медина. Те смятат, че той може да бъде обединяващо влияние, което ще донесе мир на техните племена.

На следващата година, когато идва ред отново за годишния събор, Мохамед качва мединците на един хълм извън Мека, наречен Акаба. Там той ги кара да се закълнат в него, като този обет по-късно остава с името „Обетът при Акаба“. Този обет включва обричането да се бият до смърт в служба на Мохамед. В замяна на това, той им обеща рая. Това е първият път, когато в учението на Мохамед се включва заплахата за убийство; това е и началото на ислямския календар.

Курейши скоро чуват за това и заговорничат да убият Мохамед. Те разбрали, че ако не предприемат действия сега, той ще се върне от Медина с армия и ще воюва за тях. Повечето последователи на Мохамед вече са тръгнали за Медина, а чичо му е починал. Тогава вече не е имало кой да го защитава. Мохамед чул за заговора и избягал от Мека. Той се крил в една пещера в продължение на три дни, докато жегата намаляла и след това продължил 10-дневното си пътуване до Медина.

Коментар на автора:

В този момент Мохамед е бил пророк в продължение на 13 години. Той е бил изминал малко повече от половината си кариерен път като религиозен водач. Имал е около 150 последователи, по-голямата част от които са били бедни и необразовани, а и си е създал много мощни врагове. Мохамед е отправял много заплахи към враговете си (, т.е. към всеки, който не е приел, че той е единственият божи пророк) за наказания в задгробния живот. Неговите учения обаче, са по същество с религиозен характер. С други думи, те се отнасят за това как мюсюлманите трябва да си взаимодействат с Аллах или с други мюсюлмани. Те не са обаче с политически характер (как мюсюлманите трябва да взаимодействат с НЕмюсюлмани). Ислямът има навика да разделя нещата на две. Коранът не е изключение и е разделен на две отделни половини. Единият е Корана от Мека, който е най-вече религиозен и Корана от Медина, който е по същество с политически характер.

В предната глава дебело подчертах, че мюсюлманите са длъжни да следват учението и традициите на Мохамед. Тук бих искал да добавя някои важни уговорки, защото може скоро да си помислите нещо от сорта на „Аз познавам един мюсюлманин, който не прави това“ или „как така повечето мюсюлмани не правят така“.

1)      Не всички мюсюлмани следват религията си благочестиво или повече отколкото последователите на която и да е друга религия. Някои от тях са много набожни, но и много от тях не са. Един мюсюлманин може да се държи по начин, който е срещу учението на исляма, да речем като пие алкохол. Това не означава, че ислямът позволява употребата на алкохол. Това просто означава, че не всеки следва правилата през цялото време. Ислямът може да повлияе на мюсюлманите, но мюсюлманите не могат да повлияят на исляма.

2)      От мюсюлманите се очаква да следват примера на Мохамед. Има обаче редица различни начини, по които Мохамед се държи за да постигне целите си. Тези методи зависят до голяма степен от обстоятелствата. Изразявайки се възможно най-великодушно, ще го нарека "опортюнистично." По-нататък това ще го разясня по-подробно, тъй като е важно. Макар че много мюсюлмани не следват по-неприятните методи на Мохамед, повечето от тях, изглежда че споделят неговите цели.

3)      Като цяло мюсюлманите са много невежи относно детайлите на своята религия и това не е случайно. Повечето мюсюлмани не говорят арабски и освен това техните книги са написани на една негова архаична форма. Ислямските учени настояват обаче, че тези книги не може да се преведат. Това е само една от причините, че доскоро беше изключително трудно тези книги да бъдат разбрани (или дори да се знае кои книги са важни), освен ако не получиш обучение от някой ислямските книжовник.