Докато е живял в Мека, Мохамед е бил заобиколен от врагове и, въпреки че по
това време е отправял заплахи, той никога не е упражнявал насилие. В един
момент обаче, той вече се превръща в политическа сила и се заема да изпълнява
тези заплахи. Коранът ясно отразява тази промяна. Поради това е разделен от
книжовниците на Корана от Мека и Корана от Медина. Тъй като Коранът не е
подреден хронологически, това разграничение е трудно разпознаваемо за един
лаик. След като подредите Корана в неговия правилен хронологичен ред обаче,
това разграничение става пределно ясно.
От Корана на Мека:
88:21 И
напомняй! Ти [Мохамед] си само за да напомняш. Не си над тях властващ, но който
се отвърне и не повярва, него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение [в Ада].
Сравнете това с по-късния Корана на Медина:
08:12 Твоят
Господ разкри на ангелите: „Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз
ужас в сърцата на неверниците. Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички
крайници!“ Това е,
защото се възпротивиха на Аллах и на Неговия Пратеник. А за който се възпротиви
на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах е суров в наказанието. Ето, вкусете го!
За неверниците е мъчението на Огъня.
Мохамед разяснява, че там, където е има противоречие в Корана, по-ранният
стих е отменен (анулиран) от по-късния стих. Тъй като Коранът не е подреден в
хронологичен ред, не е възможно да го разберете, без да знаете кои стихове са
била отменени. Мюсюлманите често изтъкват ненасилствени цитати от Корана от
Мека, но пропускат да отбележат, че тези стихове са била отменени от
по-късните.
Искам в този момент да си сложите на главите шапките за мислене, защото съм
на път да обясня един много важен аспект на исляма, който е малко труден за
разбиране. Този аспект обаче е много важен за разбирането на исляма като цяло.
Както току-що видяхме, по-късните стихове от Корана аброгират по-раншните
такива. Ние вече знаем обаче, че Коранът се смята за идеалното слово на Аллах.
По логиката на запада, когато две неща си противоречат едно на друго, едното от
тях трябва да е грешно. В ислямската логика обаче две неща могат да си
противоречат едно на друго и въпреки това и двете да са верни.
Коранът казва на мюсюлманите да следват примера на Мохамед, но кой точно
пример? В Мека, Мохамед никога не използва насилие срещу кафири, а съвсем в
началото дори донякъде демонстрира толерантност спрямо другите религии. След
като отива в Медина, Мохамед използва насилие почти през цялото време за да
постигне целите си и въобще не показва толерантност спрямо кафирите. Коранът от
Медина е писан по-късно от този в Мека и съответно Коранът от Медина отменя
Корана от Мека; при все това Коранът от Мека
все още е валиден, защото Коранът (както и Мохамед) е перфектен. Така че
един мюсюлманин може да следва който и да е пример, макар че примерът от Медина
е по-добър, защото е по-късен.
В такъв случай как един мюсюлманин знае кой пример да избере? Както
обикновено, ние трябва да разгледаме примера на Мохамед за да намерим отговора.
В Мека Мохамед не е бил влиятелен и е бил заобиколен от врагове. През това
време той проповядвал някаква форма на толерантност и ненасилие. Когато отива в
Медина, той става по-силен и използва насилие често за да постигнете целите си.
Примерът за поведение, който дава Мохамед, не е последователен, а варира в
зависимост от обстоятелствата. Когато не си в позицията на силата, бъди кротък
и не привличай внимание към себе си. Използвай времето за натрупване на сила и
на съратници, докато не станеш достатъчно силен за да започнеш джихада. Това е
примерът на Мохамед или „Сунна“, който идва от хадисите (традициите на Мохамед)
и Сира (биографията му).
No comments:
Post a Comment