Разказ от Ум Атийях Ал Ансарийях:
Една жена
извършваше обрязване в Медина. Пророкът (мир на праха му) ѝ каза: Не режете
силно за да е по-добре за жената и да е по-желана за мъжа.
(Сунан Абу
Дауд, Книга 41, Номер 5251)
В друг известен хадис, Абу Муса каза как Аишa му споделя следното:
Пратеникът на
Аллах (мир на праха му) каза: Когато някой седи сред четирите части (на жената)
и обрязаните части се допират банята става задължителна.
(Сахих Муслим,
Книга 003, Номер 0684)
Разни хадиси определят легалния полов акт (за чисти цели) като случващото
се, когато обрязаните части се пресичат или допират, т.е. предполага се, че и
мъжете и жените са обрязвани.[1]
От Wikipedia:
Женското обрязване се определя от Световната здравна организация (СЗО) като
„всички процедури, които включват частично или пълно отстраняване на външните
женски полови органи както и други увреждания на женските полови органи по
немедицински причини“.
Женското обрязване обикновено се прави на момичета на възраст между няколко
дни и пубертета. То може да се извърши в болница, но обикновено се извършва без
анестезия от традиционен 'обрязвач' с помощта на нож, бръснач, или ножици.
Според СЗО, това се практикува в 28 страни в Западна, Източна и Североизточна
Африка, в някои части на Близкия изток, както и в рамките на някои имигрантски
общности в Европа, Северна Америка и Австралия. СЗО оценява, че между 100 и 140
милиона жени и момичета по света са преминали процедурата, включително 92
милиона в Африка. Практиката се извършва от някои общности, които вярват, че
намалява либидото на жената.
СЗО е предлага четири класификации на женско обрязване. Главните три типа
са: тип I - отстраняване на клиторната качулка, почти неизменно придружена от
отстраняване на самия клитор
(клитородектомия); Тип II - отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни;
и тип III - (инфибулация), отстраняване на всички или част от вътрешните и външните
срамни устни, като обикновено се премахва и клитора, срастване на раната, оставяйки малък отвор за
преминаване на урината и менструалната кръв
- зарасналата рана се отваря за сношение и раждане.
[Бележка на втора: често, клонка се вмъква във вагината и краката на
момичетата се завързват заедно за около 2 седмици, докато зарасне раната. След
това клонка се отстранява оставяйки малка дупка]
Около 85 процента от жените, които се подлагат на женско обрязване са от
типа I и II, а 15 на сто са от тип III, макар че тип III е най-честата процедура
в няколко страни, включително и Судан, Сомалия и Джибути, като няколко различни
актове са категоризирани и като тип IV. Те варират от символично пробождане или
пиърсинг на клитора или срамните устни, обгаряне на клитора, рязане във
влагалището за да се разшири (гишири)
или вкарване на корозивни вещества за да се стегне.
Противопоставяне на женското обрязване се фокусира върху нарушенията на
човешките права, липса на информирано съгласие, както и рискове за здравето,
които включват фатален кръвоизлив, епидермоидни кисти и рецидивиращи пикочни и
вагинални инфекции.
Коментар на автора:
В YouTube се намират някои графични клипове на хора, извършващи тази
процедура на малки момичета. Мислех си да включва някои линкове, но не бях в
състояние да направя много изследвания по темата. Гледах част от един клип с
едно малко момиче на възрастта на дъщеря ми, което бе държано от роднини,
докато 'здравният работник' режеше гениталиите й. Аз успях да гледам само
няколко секунди преди да се наложи да го изключа. Никога няма да забравя ужаса
на това малко момиченце, което крещеше докато се опитваше отчаяно да се
освободи. Оказва се, че не е необичайно за тези малки момичета да чупят кости,
докато възрастните се опитват отчаяно да ги одържат. Понякога съпротивата довежда
до зле извършено обрязване със сериозни последици. Някои от жертвите са
изправени пред живот в агонизиращи болки, дори когато нещата са минали добре.
Свободни сте сами да направите своя собствено разследване по темата, но ви
предупреждавам, ще ви е необходим много здрав стомах и може да промените
мнението си за човечеството.
От доказателствата в хадисите, изглежда ясно, че женското обрязване се
практикува в Арабия по времето на Мохамед; това не е ислямско изобретение.
Вярно е също така, че много мюсюлмани днес не го практикуват. За щастие на
много мюсюлмански момичета, основният хадис в подкрепа на тази практика не идва
от един от „Сахих“ (автентичен) хадис на Бухари или Муслим. Вместо това те
идват от хадиса на Абу Дауд. Въпреки, че това е една от четирите колекции,
които все пак се считат за надеждни, има известно съмнение. Това е отразено в
различните тълкувания от различни училища на ислямската юриспруденция.
Сунитския ислям съставлява 90% от всички мюсюлмани и има четири основни
групи. Това са шафии, малики, ханбали и ханафи. Женското обрязване се
препоръчва от ханафи, за малики и ханбали то е Сунна или силно препоръчително,
а за шафии е задължително.[2] Както
може да се очаква, в страни, в които се практикува шафийски ислям, женското
обрязване се среща много често. И Египет и Индонезия са шафии и са с висока
степен на разпространение на женското обрязване. Новото про-ислямистко
правителство на Египет в момента разглежда декриминализирането на тази
практика. В действителност това вероятно няма да направи голяма разлика. Около
97% от египетските жени са обрязани, а християните съставляват около 3% от
населението.
За съжаление, тази практика вече не се ограничава само до третия свят или
ислямските страни. Скорошна статия в Хералд Сън[3] съобщи,
че 600 жени са били лекувани миналата година заради ефектите на женското
обрязване, в една болница в Мелбърн (Австралия). Това е една болница в един
град за една година. Този модел най-вероятно ще се повтори и в други западни
държави с мюсюлманско население. В статията се цитират здравни специалисти,
които подозират, че някои извеждат дъщерите си извън страната за извършването
на тази процедура, а може дори да го правят и в Австралия.
Известната активистка за правата на жените Джърмейн Гриър наскоро изрази
мнението си по отношение на този дебат. Като част от един панел в телевизионно
шоу тя изрази мнение, че гениталното осакатяване на жени е „легитимен аспект на
културната идентичност“. Тя също настоя, че няма абсолютно нищо общо с
религията и намекна, че ние не трябва да съдим тези хора прекалено остро.
Нейното обяснение беше, че западните жени сами се осакатяват с татуировки и
пиърсинги.[4] Този
аргумент напълно пропуска най-важното - че да осакатяваш собственото си тяло е
лично решение, но насилственото да осакатяване на тялото на друг човек, особено
на беззащитни деца, е както законно, така и неморално.
Това е един от най-потресаващите примери за културен релативизъм на всички
времена. Невъзможно е да повяваш, че то произлиза от активист за правата на
жените. Когато бe разкрито, че е прикривано широко разпространеното
малтретиране на деца в католическата църква, съвсем правилно това доведе до
изливане на гняв и отвращение от цялото население. Вестникарски и телевизионни
журналисти се надпреварваха да публикуват подробности, а призивите за действие
бяха навсякъде. Защо тогава е тази зловеща тишина и оправдания с половин уста
от пресата и от самозвани оформители на общественото мнение? Къде е
възмущението от това отвратително престъпление? Защо политици ни не го обсъждат?
Защо никой не е подсъден? Защо тези невинни малки момичета не заслужават нашата
защита? Това са най-безпомощните жертви на отровната доктрина известна като
политическа коректност.
No comments:
Post a Comment