По това време Мохамед явно е успял да реализира тактическото си предимство,
което му дава непоколебимата смелост на воините му. Като религиозен лидер, той
е в състояние да предложи на своите последователи такива заплахи или облаги в
задгробния живот, каквито повечето военни командири не могат. Той определя
някои допълнителни правила като следното от Сира.
I477 Когато
един мюсюлманин срещне кафир по време на война, той не бива да обръща гръб,
освен като тактическа маневра. Един мюсюлманин в бой за каузата на Аллах трябва
да се изправи срещу противника. Ако не го направи, ще си навлече гнева на Аллах
и присъдата на Ада. Страхът не е опция за един джихадист.
Условията на джихада са описани към този момент и също могат да се намерят
в биографията Ишак:
I480 Ако тези,
които практикуват старите религии, се подчинят на исляма, всичко ще бъде
простено. Но ако не го направят, те трябва да си вземат поука от Бадр. Джихадът
не спира, докато кафирите не се предадат на Исляма. Само подчинението на исляма
ще спаси кафирите.
Коранът подкрепя това:
08:38 Кажи на
неверниците, че ако престанат, ще им се опрости онова, което е било по-рано, а
ако упорстват известна е вече съдбата на предците. И се сражавайте с тях,
докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли – Аллах е
зрящ за техните дела. И отвърнат ли се, знайте, че Аллах е вашият Покровител!
Най-прекрасният Покровител е Той и най-прекрасният Избавител!
Коментар на автора:
Мохамед казва ясно, че враговете му имат две възможности - да се подчинят
на волята му или да се борят срещу неговите самоубийствени последователи
завинаги. Заплахата или да се подчиниш, или ще бъдеш убит, едва ли е концептуално
нова, дори и за времето на Мохамед. Истинският гений на джихада обаче се крие в
използването на измама. Мохамед я използва за да обърка враговете си и да ги
накара да вярват, че с него може да се преговаря. В действителност обаче, той е
положил клетва за борба с тях, докато или се подчинят или умрат.
Мохамед разделя света на две части, Дар Ал Ислам и Дар Ал Харб. Дар Ал
Ислам е земята на исляма, която е била подчинена и се управлява по шариата. Дар
Ал Харб, от друга страна, е земята на войната, която е цялата останала част от
земното кълбо. Народите може и да не мислят, че те са във война с исляма, но
ако те не се управляват от законите на шариата, то тогава исляма в
действителност е във война с тях. Всички мюсюлмани са част от една нация, известна
като Умма, която е във война с всички други народи.
Макар че може и да не се водят военни действия в даден момент, те въпреки
това са технически във война, въпреки че обикновените мюсюлмани може и да не го
знаят. Този мир е временен и е известен в исляма като „Худна“. Един мюсюлманин,
който живее в Англия, не е следователно англичанин, който по някаква случайност
е мюсюлманин. Той е вместо това е мюсюлманин, който по някаква случайност живее
в Англия, и неговата лоялност е спрямо Уммата, която технически е във война с
Великобритания.
Тази способност на исляма да крие тези факти от немюсюлманите прави джихада
толкова успешен. Мюсюлманските лидери много добре разбират това и изразходват
голяма част от своите ресурси за да поддържат тази измама. Ние вече видяхме
начина, по който ислямските свещени книги са представени, за се усложни
възможно най-много тяхната интерпретация. По-късно ще видим в по-голяма
дълбочина начините, по които политическият ислям работи неуморно за да утвърди
тази измама. Това е следващата и може би най-важната тактика на джихада.
Правилник за джихад:
6) Заблуждавай врага (кафир), когато е възможно за да си осигуриш победата.
Мохамед не само използва измамата често, но както ще видим, той е направо
майстор в това отношение. Докато сме на темата за измамата, моля обърнете
внимание на използването на думата „преследване“ в горния цитата от Корана
(б.п. българският превод на горната сура от корана е „докато не ще има
заблуда“, докато на английски този откъс е превеждан като „докато не спрат да
ви преследват“ или „докато няма вече Фитна [размирици, изкушение]“). Може да
изглежда странно за нас, че докато атакува враговете си Мохамед в същото време
се оплаква от преследване. Мохамед предефинира думата „преследване“ да означава
„тези, които не биха позволили шариата да ги владее“. С други думи, Ислямът е
трябвало да владее целия свят, така че тези, които му се противопоставят
всъщност „преследват“ мюсюлманите, дори когато всъщност са били нападнати от
тях.
Думите са много силно нещо. Думите определят мислите така че изопачаването
на думите може да промени начина, по който хората мислят. Имайте предвид, че
ако сте против въвеждането на шариата, който да управлява вашето общество,
тогава се счита, че вие преследвате мюсюлманите. Поради това, ислямът смята, че
е законно да ви атакува. Ислямската доктрина определя това като „самозащита“.
Освен това, кафирите убити при джихад не се считат за „невинни“ жертви. Ние
често чуваме мюсюлманските говорители да настояват, че убийството на „невинни“
жертви е срещу ислямското учение, освен при самозащита. Това, което те ни
спестяват обаче, е че в ислямското учение има съвсем различни дефиниции за
термините „невинен“ и „самозащита“.
No comments:
Post a Comment