Sunday 31 July 2016

4 Имиграция в Медина

Веднъж годишно хора от цяла Арабия отивали в Мека на религиозен събор. Много от тях започнали да чуват за Мохамед и пожелали да го чуят как проповядва. По този начин той спечелва нови последователи извън Мека. Една група идва от Медина, която е град на север от Мека.

В Медина има пет племена, три били еврейски и две - арабски. Еврейските племена като цяло били по-образовани и по-богати. Имало спорове между арабските племена, а също и между араби и евреи. Това прераства в кръвопролития. Някои от мединските араби, които приели исляма, канят Мохамед и неговите последователи да дойдат в Медина. Те смятат, че той може да бъде обединяващо влияние, което ще донесе мир на техните племена.

На следващата година, когато идва ред отново за годишния събор, Мохамед качва мединците на един хълм извън Мека, наречен Акаба. Там той ги кара да се закълнат в него, като този обет по-късно остава с името „Обетът при Акаба“. Този обет включва обричането да се бият до смърт в служба на Мохамед. В замяна на това, той им обеща рая. Това е първият път, когато в учението на Мохамед се включва заплахата за убийство; това е и началото на ислямския календар.

Курейши скоро чуват за това и заговорничат да убият Мохамед. Те разбрали, че ако не предприемат действия сега, той ще се върне от Медина с армия и ще воюва за тях. Повечето последователи на Мохамед вече са тръгнали за Медина, а чичо му е починал. Тогава вече не е имало кой да го защитава. Мохамед чул за заговора и избягал от Мека. Той се крил в една пещера в продължение на три дни, докато жегата намаляла и след това продължил 10-дневното си пътуване до Медина.



Коментар на автора:

В този момент Мохамед е бил пророк в продължение на 13 години. Той е бил изминал малко повече от половината си кариерен път като религиозен водач. Имал е около 150 последователи, по-голямата част от които са били бедни и необразовани, а и си е създал много мощни врагове. Мохамед е отправял много заплахи към враговете си (, т.е. към всеки, който не е приел, че той е единственият божи пророк) за наказания в задгробния живот. Неговите учения обаче, са по същество с религиозен характер. С други думи, те се отнасят за това как мюсюлманите трябва да си взаимодействат с Аллах или с други мюсюлмани. Те не са обаче с политически характер (как мюсюлманите трябва да взаимодействат с НЕмюсюлмани). Ислямът има навика да разделя нещата на две. Коранът не е изключение и е разделен на две отделни половини. Единият е Корана от Мека, който е най-вече религиозен и Корана от Медина, който е по същество с политически характер.

В предната глава дебело подчертах, че мюсюлманите са длъжни да следват учението и традициите на Мохамед. Тук бих искал да добавя някои важни уговорки, защото може скоро да си помислите нещо от сорта на „Аз познавам един мюсюлманин, който не прави това“ или „как така повечето мюсюлмани не правят така“.




1)      Не всички мюсюлмани следват религията си благочестиво или повече отколкото последователите на която и да е друга религия. Някои от тях са много набожни, но и много от тях не са. Един мюсюлманин може да се държи по начин, който е срещу учението на исляма, да речем като пие алкохол. Това не означава, че ислямът позволява употребата на алкохол. Това просто означава, че не всеки следва правилата през цялото време. Ислямът може да повлияе на мюсюлманите, но мюсюлманите не могат да повлияят на исляма.

2)      От мюсюлманите се очаква да следват примера на Мохамед. Има обаче редица различни начини, по които Мохамед се държи за да постигне целите си. Тези методи зависят до голяма степен от обстоятелствата. Изразявайки се възможно най-великодушно, ще го нарека "опортюнистично." По-нататък това ще го разясня по-подробно, тъй като е важно. Макар че много мюсюлмани не следват по-неприятните методи на Мохамед, повечето от тях, изглежда че споделят неговите цели.


3)      Като цяло мюсюлманите са много невежи относно детайлите на своята религия и това не е случайно. Повечето мюсюлмани не говорят арабски и освен това техните книги са написани на една негова архаична форма. Ислямските учени настояват обаче, че тези книги не може да се преведат. Това е само една от причините, че доскоро беше изключително трудно тези книги да бъдат разбрани (или дори да се знае кои книги са важни), освен ако не получиш обучение от някой ислямските книжовник.

No comments:

Post a Comment