2 Основополагане на исляма

На около четиридесетгодишна възраст Мохамед започнал да се оттегля за по около месец за да се моли и за да извършва религиозните ритуали на Курейшите. Той започва да има видения, при които е посещаван от ангел Гавраил. Мохамед твърди, че Гавраил ще му предаде свети думи. След това Гавраил му казва да рецитира тези думи за да ги предаде на последователите си. След смъртта му, те са записани от последователите му и съставляват това, което в днешно време се нарича Коран. Съпругата му Хадиджа го поддържа и става първият приел новата религия ислям. На арабски ислям означава „подчинение“. Към Хадиджа скоро се присъединяват и приемният син на Мохамед, както и други членове на семейството. В крайна сметка и други хора извън семейството също се присъединяват. Трупайки последователи Мохамед, става все по-уверен. Скоро той започва да проповядва съвсем открито новата си религия.

В началото това не предизвика проблеми. Курейши били много толерантни към различните религии, тъй като това е начина, по който те изкарвали парите си. За тях повече религия означавало повече пари. Ако новата религия на Мохамед привлече повече хора на поклонение, то толкова по-добре.

Нещата скоро започват да се влошават все пак, тъй като тонът на ученията на Мохамед лека-полека става все по-нетолерантен. Мохамед започва да проповядва, че религията му е правилната (което не е проблем), но и че всички други религии са фалшиви (което е проблем). Той се присмиваха на другите религии и осмива техните богове. Това което е още по-лошо за Курейшите е твърдението на Мохамед, че техните предци горят в ада, поради това че не са били мюсюлмани. За Курейши, чиито предци са били свещени, това е недопустимо. Те го молят да спре да говори така и да се върне към насърчаване на собствената си религия без да оплюва тяхната.

Когато той отказал, Курейшите решават да го убият. За тяхно съжаление Мохамед все още се радва на защитата на властния си чичо си, Абу Талиб. Курейши се опитват да подкупят чичото. Те искат от него да предаде Мохамед за да го убият, но той твърдо отказва.

Мохамед очевидно е харизматичен проповедник, който постепенно се сдобива с все повече последователи. Това увеличава разделението в рамките на общността. Появяват се спорове и постоянни караници. Мека е бил малък град и всички са се знаели помежду си.

В това, което едно време е било една спокойна и печеливша общност, се появява жестоко разделение между Курейши и новоповярвалите, които са известни като мюсюлмани (което означава тези, които са се подчинили).

Някои от по-малко влиятелните мюсюлмани и особено робите, които приемат вярата, са били третирани доста зле от Курейшите. За щастие на Мохамед, чичо му е бил в състояние да го предпази от всяка сериозна вреда. Някои от жителите на Мека, които приемат вярата, също са сред най-силните и най-влиятелните членове на общността. Постепенно става все по-трудно за Курейшите да направят нещо на Мохамед. Въпреки че той ги наричал глупави, обиждал боговете им и твърдял, че техните предци горят в ада, те не са в състояние да го спрат.

Курейши се опитват да се разберат с Мохамед и дори се опитват да сключат с него сделка. Те му предлагат пари и даже лидерството на племето, ако той просто спре с проповядването. Мохамед отказва, настоявайки, че той е просто пратеник на Аллах и няма избор по този въпрос.

Коментар на автора:

Преди да задълбаем прекалено много в исляма, искам да направя един много кратък обзор на християнството. Дали ви харесва или не, ако сте израснал и в 'западна' страна, тогава етиката ви и усещането ви за това кое е правилно или грешно се базират върху християнските учения, както съответно са и законите, които обществото ни прави.

Хората, които растат в различни култури, могат да имат различна дефиниция за това какво е правилно и грешно. Например, на това, което един викинг би счел за 'правилното нещо', вероятно би се гледало като на нещо изключително антисоциално в съвременна Дания.

Ислямът има набор от етични норми. За да се обясни тази етика понякога ще ги сравнявам с християнската етика. Това не е, защото аз съм поддръжник на християнството, а тъй като повечето западняци (включително и аз самият) го разбират много по-добре, отколкото например индуизма или будизма.

В основата на християнската (и еврейски) етика са Десетте Божи заповеди, с които всички ние вероятно сме запознати. Не кради, мами, лъжи, убивай, пожелавай т.н. Те се препокриват със златното правило, което гласи „Прави на другите това, което искаш те да правят с теб“.

От златното правило произхождат други принципи като тези на свобода на словото, на върховенството на закона, равенство, толерантност и т.н., които са в основата на законите и обичаите на повечето западни страни. Израствайки в общество, основано на този Златното правило, ние сме склонни да вярваме, че е универсално и че далеч не е някаква радикална идея. Имайте предвид обаче, че човекът, който популяризира тази идея преди 2000 години, бе прикован на едно дърво заради нея. Въпреки това обаче, идеята му набира скорост и продължава да се разпространява. По време на рождението на Мохамед, християнството е доминиращата религия в по-голямата част от Близкия изток, Северна Африка и Европа.

Обаче златното правило и десетте божи заповеди НЕ СА в основата на всяка религия и общество. Както скоро ще разберете, те със сигурност не са в основата на исляма.

Ислямът е труден за обяснение. В някои отношения, той е малко като гигантски пъзел. Мога да ви покажа едно парче от пъзела и да ви кажа, например, че това е носът на тигъра. Въпреки че може да не изглежда като носа на тигър, когато го видите заобиколено от останалите парчета, можете да разберете какво представлява в действителност. Някои от нещата, които пиша, може да звучат странно или дори смешно за някой, който е израснал в западна страна с базирана на на християнството етика. Да се надяваме обаче, че към края на тази книга ще бъдете в състояние да се видите всяко парче в контекста на цялата картина.