Още от самото начало, нещата са различни в Медина. Мохамед вече има редица
последователи там. След като неговите последователи от Мека се присъединяват
към него, той е имал значителна група, включваща някои от най-яростните войни в
Мека. Важно е, че за разлика от меканците, клановете на Медина са вече дълбоко
разделени помежду си. Тъй като мюсюлманите са сплотени, Мохамед става
най-могъщия човек в Медина. Клановете от Медина също му дават властта да
посредничи при спорове, считайки, че той ще бъде добър и неутрален арбитър.
Мохамед скоро се заема да консолидира тази власт. Той построил джамия както
и пристройка в непосредствена близост за собствена употреба и в услуга на
своите последователи и нарастващия си брой жени. Той написва харта, която е
трябвало да бъде в основата на правото на Медина. Този закон се основава на два
различни набора от правила. Единият набор от правила ще се прилага за
мюсюлманите, а другият набор от правила ще се прилагат за кафирите
(немюсюлманите). Тези правила стават известни като законите на шариата. Мохамед
разделя света на мюсюлмани, които вярват в него, и на кафири, който не вярват в
него. Тогава това разделение заляга в закона и става основа на ислямската религия.
Всички мюсюлмани от там насетне стават членове на една нация, известна като
Умма. Те са длъжни да помагат на всички други мюсюлмани, особено в конфликти с
кафири. Един мюсюлманин не бива да убие друг мюсюлманин, нито да помогне на
кафир срещу мюсюлманин. Мюсюлманите биват заклети да отмъстят за насилие срещу
други мюсюлмани, а кафирите никога не бива да се борят срещу мюсюлманите.
Евреи, които се съюзят с мюсюлманите трябвало да бъдат третирани справедливо.
Ако те отидат на война с мюсюлманите, те ще помогнат за разходите за войната.
Те също така са длъжни да се притекат на помощ на мюсюлманите, които са
нападнати. Мохамед е трябвало да бъде окончателния съдията на всички спорове и
разногласия. Светът вече е бил разделен на две половини. Дар Ал Ислам (земя на
исляма), която ще бъде управлявана от шариата, и Дар Ал Харб (земя на войната),
която е останалата част от планетата. Това разделение все още е ключов
компонент в исляма до ден днешен.
Този нов правен кодекс превръща немюсюлманите в отявлено второкласни
граждани. Много от арабите приемат исляма за да се избегнат тази дискриминация
и заради натиска спрямо тях. Те не са истински вярващи обаче. Мохамед нарича
тези престорени мюсюлмани „лицемери“.
Мохамед вече е толкова силен в Медина, че нито един арабин не го критикува
открито.
Коментар на автора:
От тук нататък тази история започва да става много по-шокираща. За
по-голяма автентичност, ще цитирам често от свещените книги на исляма. Преди да
започна да правя това обаче, бих искал да изградя едно по-добро разбиране на
това как те функционират и как се вписват в едно цяло.
Тези книги могат да се разглеждат като трилогия, състояща се от Сура,
(Сират Расул Аллах Ибн Ишак), хадиси и Коран. Сурата съставлява по-голямата
част от това, което четете. Тя представлява обикновена биография и се нуждае от
малко обяснения. Ако един цитат идва от Сурата, той ще бъде предшестван от
буквата I и след това число, което се отнася до числата под черта в оригиналния
текст.
Хадис е кратък разказ, или „традиция“. Те обикновено са от по около един
параграф. Те обикновено са свързани с придружител на Мохамед и се отнасят за
нещо, което той е направил или казал. Объркващо е, но колекция от хадиси се
нарича... хадис. Тези истории идват до нас чрез редица повторни преразкази,
малко като китайски шепот. Много от съставителите не са много внимателни при
проверката на тези истории. Те правят компилации от хадиси, които се смятат за
ненадеждни, или „слаби“. Има две колекции от хадиси, които се считат за
значително по-добри от другите. Това са хадисите на Ал-Бухари и на Абу
Ал-Хусейн Муслим. Тези две колекции често биват наричани „Сахих“ (например
Сахих Ал-Бухари), което на арабски означава „автентичен“.
Всички цитати, които ще използвам, ще дойдат от тези два „канонични“
хадиси, въпреки че има още четири други, които се считат за „надеждни“.
Ислямските учени често ровят из колекциите на по-слабите хадиси. Те търсят
допълнителна информация за живота на Мохамед, която не е включена в по-силните
и по-добре известни хадиси. Въпреки това, ако нещо противоречи на Бухари или
Муслим, не бива да се счита за правилно. Идеята, че „великия“ джихад означава
„да се боря за самоусъвършенстване“ идва от слаба колекция от хадиси.[1]
Коранът
В някои отношения Коранът е най-важния от трите набора от книги. Той
представлява само около 18% от ислямската доктрина и даже по-малко, ако се
вземе под внимание масата повторения, които съдържа. Важно е обаче, че той се
приема за дословно божие слово, за последното му послание към верните му
последователи и за напълно перфектен във всяко едно отношение. За да се онагледи още веднъж това колко
сериозно мюсюлманите приемат горепосоченото: персийските тъкачи на килими,
които произвеждат невероятно красиви и сложни копринени и вълнени килими,
винаги поставят по една малка грешка във всеки един (, въпреки че аз или вие
почти сигурно никога няма да я намерим). Това е така, защото те вярват, че само
Коранът е съвършен и следователно нищо друго не трябва да бъде. За да подчертая
това невероятно значение, аз ще изтъквам всички цитати, които идват от Корана
(б. п. цитатите от Корана на български са от превода на професор Цветан
Теофанов).
Коранът не е като Библията, която може лесно да бъде разбрана, просто като
я прочетете. На първо място, той не е написан в хронологичен ред. Сурите
(главите) са подредени по дължина от най-дългата до най-кратката (с изключение
на първата). Смята се, че така по-лесно се запомня. Само по себе си, това
най-вероятно ще бъде достатъчно объркващо. За да бъдат нещата още по-объркващи
обаче, по-ранните стихове са отменени, или „аброгирани“, от по-късните такива.
Коранът е обявен от Мохамед за дословното божието слово. Скоро обаче става
ясно на хората, че различните части на Корана си противоречат една на друга.
Запитан за това, Аллах спуска нов стих:
2:106 Каквото и знамение да отменим или накараме да се
забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах за
всяко нещо има сила? Не узна ли ти, че на Аллах принадлежи властта на небесата
и на земята, и нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител?
В действителност, най-много 225 стихове от Корана са отменени (аброгирани)
от по-късни стихове. Коранът не е писан в хронологичен ред. Тъй като по-късните
стихове анулират по-ранни е невъзможно да се разбере значението му без да се
знае реда, в който е написан. За да го разберете, той трябва да бъде четен в
съчетание с другите ислямски свещените текстове, Сура и хадисите.
Има и друга пречка за разбирането на Корана. Мюсюлманските книжовници
настояват, че значението му не може да бъде преведено на друг език. Това
твърдение, разбира се, е нелепо. Коранът е превеждан много пъти и всички тези
преводи дават доста сходни значения. Коранът е написан в поетичната форма,
което го прави по-лесен за запомняне. Когато се преведе на друг език, поезията
се губи, но смисълът остава.
Само малка част от мюсюлманите говорят арабски. Много малко от тези, които
го говорят ще се разберат ясно древният хиляда и триста годишен арабски от
Корана. Това прави проучването на Корана трудно, дори и за мюсюлманите. За
кафирите (немюсюлманите) е още по-трудно. Доскоро Коранът и други ислямски
свещени книги, никога не са били подреждани, така че да кратки и ясни за
разбиране. Това прави невъзможно за един лаик да ги разбере. Може да е
примамливо да отхвърлим тези факти като странностите на една религия, която все
пак е фундаментално сходна с нашата собствена. Вярно е също така, че
Католическата църква едно време е отказвала да позволи Библията да бъде
преведена от древния латински. Въпреки това, след като успеем да преминем през
тези бариери и да открием истинското послание на исляма, причината веднага
става ясна.
Мохамед твърди, че Коранът е последната дума на Бог и настоява, че съдържа
всичко, което някой някога има нужда да знае. Коранът обаче е с доста ограничен
обхват. Той е най-почитания сред ислямските свещени книги. От гледна точка на
разбирането на исляма обаче, той е всъщност най-маловажния. В действителност по
отношение на изключително прехвалените „пет стълба на исляма“, в Корана няма
достатъчно информация относно това как се изпълнява дори и един от тези
„стълбове“. Това, което Коранът ни казва многократно обаче е, че за да бъдеш
истински мюсюлманин трябва да следваш примера на Мохамед, който се съдържа в
Сира и хадисите (или „Сунна“ на Мохамед).
No comments:
Post a Comment