Sunday 31 July 2016

29 От Мохамед до съвремието

След смъртта на Мохамед, половина племена на Арабия напускат исляма и без съмнение въздъхват с облекчение, връщайки се към старите си религии. За тяхно съжаление, ислямът не умира с Мохамед. Неговият наследник, Абу Бакр, се сражава с тях, водейки дълга и кървава кампания, известна като Войните на Вероотстъпничеството. Използвайки тактиката на джихад, той ги принуждава отново да приемат исляма.

След като те отново завоюват Арабия, тази шепа бедни и необразовани пустинните племена се нахвърлят върху нищо неподозиращия свят. Само за няколко десетилетия те използват джихад за да завладеят голяма част от Византийската империя, (който е останките на Римската империя на Изток), Персийската империя, цяла Северна Африка и Северна Индия. Те също завладяват Испания на Запад и достигат Австрия на изток. Това са най-богатите, най-технологично и интелектуално напредналите общества на планетата по това време. Елитът на лекарите, архитекти, учени и т.н. са били държани от мюсюлманските владетели като димми. Те служили на  исляма с техните знания и способности.

В първите дни, някои от халифите видимо ценят класическото знание. В даден момент, голяма част от класическите творби са преведени на арабски, особено от мутазилитите, които са властвали в Багдад. Твърди се, че обединението на византийската и персийската империи и принудителното приемане на арабския език по тези земи, допринася за свободното движение на идеи. Твърди се, че тези фактори са в основата ерата известна като „Златният век на исляма“. Тази теория може да има някакъв резон. Заслужава да се отбележи обаче, че дори и днес, персите (съвременните иранци) не говорят арабски, а фарси. Тази гледна точка също не отчита факта, че гореспоменатите общества вече са били интелектуалните центрове на света. Това, че те продължават да бъдат такива за известно време, докато са под ислямска окупация, не означава непременно, че дължим на исляма някакви благодарности по случая.

Това не попречи на президента Обама да направи това твърдение в известната си реч в Кайро. В нея той каза на публиката, „Именно ислямът, на места като Ал-Азхар, носи факела на ученето през толкова много векове, проправяйки път за Ренесанса и Просвещението в Европа.“

За да се разберат недостатъците в този ред на мисли, ще е поучително да се види как Златната ера приключва. По същество, управляващите мутазилити биват свалени от много по-догматичните ашарити. Тяхната логика се основава по-близо до ислямската доктрина за предопределението, която твърди, че всяко събитие във Вселената е насочено лично от Аллах. Те твърдят, че въпреки че нещата обикновено работят по един и същи начин, това е просто навик. Класическия пример, който дават е, че „Само защото царят винаги бива виждан да язди по улиците кон, не означава, че той не може един ден да ходи пеш из царството си.“ Щом Аллах ръководи всеки един атом във Вселената, няма причина една ябълка падаща от дърво утре да не тръгне нагоре вместо надолу. Това е обратното на доктрината за „причина и следствие“, която е в основата на всички днешните научни познания. Изглежда невероятно, че подобна идея би преобладавала чак до наши дни, без подкрепата на ислямската доктрина, но го е направила. Това може да да се обясни с помощта на следните факти и статистически данни, които за съвременните, политически коректни академици са такова трудни за разбиране:

1) През последните 700 години нито едно научно откритие или изобретение от някакво значение не е произлязло от ислямския свят.

2) Всяка година повече книги са превеждат на испански, отколкото са били преведени на арабски през последните 1000 години.

3) От 1800 университетите в ислямския свят, само около един от шест члена на факултета някога е публикувал нещо.

Християнството и юдаизма, в много по-голяма степен от всички други религии, са основани на свободата на избор. И при тях, разбира се, е имало моменти, особено когато католическата църква е на върха на своята сила, когато църквата е работила за да се ограничи свободната мисъл. Галилей, както е всеизвестно, е затворен от папа Урбан VIII, заради това, че е показал, че слънцето и звездите всъщност не се въртят около Земята. Въпреки това, идеята бързо става широко приета, което предполага една култура, която е силно възприемчива към логиката и разума.

За разлика от него, когато брилянтния испански мюсюлмански философ Аверос бива заточен в Мароко и много от книгите му са изгорени, работата му изчезна от ислямския свят. Едва когато християнски мислители, като Тома Аквински, преоткриват неговите писания, значението на творбите му е било признато. Свободата да се мисли, говори и да се обсъжда и предизвиква ортодоксалността е присъща на християнската доктрина, но липсва в исляма. Това (по-скоро, отколкото някакво генетично превъзходство или военно предимство) със сигурност трябва да е било основният фактор при експлозията на научното и техническо познание, което, от времето на Ренесанса, допреди няколко десетилетия, беше почти изцяло западно (християнско и еврейско) постижение.

Друг проблем, която разтърси исляма е екологичната деградация. Северна Африка не винаги е било пустиня. И Картаген, и Египет били мощни северноафрикански империи, които конкурират Рим за надмощие. Империите не виреят в пустини, а на места с изобилие. Египет е житницата на Европа, с плодородна почва и вода от Нил. Цялата северна част на Африка е плодородна земеделска земя. Арабите не са земеделски производители, те са били пастири на кози. Когато завладяват Северна Африка, мюсюлманските завоеватели пускали козите си по земеделските земи на християнските димми, които са били безсилни да ги спрат.  Дънни проби от леглото на Средиземно море показват бърза загуба на повърхностния слой на почвата като съответно опустиняването съвпада с това събитие. Косвени доказателства подкрепя това, като признаците на бързото обезлюдяване, което вероятно е причинено от масов глад и мор.

Общият резултат е дълъг и бавен упадък за исляма и стабилен ръст в силата на християнска Европа. Във военно отношение, това не станало очевидно известно време. Ислямските армии и набезите за отвличане на хора в робство причиняват хаос в продължение на векове, особено в крайбрежните районите, граничещи с ислямските земи. Въпреки безмилостните атаки обаче, европейците успяват да удържат на мюсюлманите. Тъй като вече всички най-богати империи са завладени и плячкосани, мюсюлманите са били оставени в зависимост от доходите от димми. За тяхно съжаление, ислямска системата е предназначена към постепенно принуждаване на димми към приемане на исляма. Това води до намаляващ брой продуктивни хора, носещи на гърба си нарастваща маса от непроизводителни хора.
Дългогодишният спад на исляма кореспондира с възхода на европейците, които постепенно се освобождават от традиционната догма на Католическата църква и изграждат силата на научния метод на древните гърци. Въпреки че мюсюлманите уж донесли тези знания в Европа, човек може да се зачуди дали те не биха успели да изминат краткия път от Близкия изток, дори и без мюсюлманските нашествия.

Между 1000 и 1300 преди Христа европейците откливат на молбата за помощ от лидерите на Източната църква, която е била опустошен от джихада. Една от целите на тези „Кръстоносните походи“ е да се подсигури Светата земя (Израел) за посещения на поклонници. Макар че кръстоносните походи далеч не са били особено успешни, това че кафирите са били в състояние да си възвърнат и задръжте мюсюлманските земи за значителен период от време, е едно невероятно унижение за мюсюлманите, които все още ги боли от това 700 години по-късно.

Атаките на турците в Източна Европа са значителна заплаха чак до 1700. Нападенията за отвличане на роби от страна на средиземноморските пирати причиняват значително обезлюдяване на крайбрежните общности в Европа чак до 1800 година. Времето върви напред обаче и Европейската технологията напредва, а ислямът се озовава във все по-отбранителна позиция. Все повече и повече мюсюлмански земи са завладени от европейците. Пиронът в ковчега на ислямска глобална сила обаче идва с изобретяването на автомата.

Наличието на голям брой фанатично самоубийство войници дава конкурентно предимство, ако се борят с мечове, лъкове и стрели или дори бавно зареждащи се пушки с единичен изстрел. След като картечницата е въведена в конфликтите обаче, предимството на кавалерийската или пехотната атака изчезва напълно. Това беше урок болезнено научен от всички страни в ПСВ, но за мюсюлманите индустриализацията на войната отнема предимството на отявления за джихад. Те сега са изоставени безпомощни в един нов свят. Този свят е бил управляван от народите с най-съвършената технология и най-високите нива на промишленото производство и научно образование.

Турската Османската империя е била разбита в края на ПСВ. След това е разделена основно между победителите Великобритания и Франция, които упражняват контрола върху нея около 30 години. В края на ВСВ те я разделят и я връща под арабския контрол, с изключение на една територия съставена основно от пресушени блата и пустини. Тази площ съставлява около 1% от Близкия изток и няма никакви природни ресурси. Тя е дадена на евреите от ООН и днес се наречена Израел.

No comments:

Post a Comment