I770 Един
меканец на име Ал Хаджджадж станал мюсюлманин и взел участие в превземането на
Кайбар. След завладяването той поискал разрешение от Мохамед да отиде до Мека и
завърши своите работи и да събере дълговете си. След това той попита Мохамед
дали може да каже лъжи за да си получи парите. Пророкът на Аллах каза: „Кажи
им“. Така той тръгва за Мека. Когато стигна там меканците питаха за новини от
Кайбар. Те не знаеха, че човекът е сменил вярата си и му се довериха. Той им
казал, че мюсюлманите са загубили и че Мохамед е бил заловен. Той казал, че
евреите от Кайбар ще доведат Мохамед в Мека, така че те биха могли да го убият.
I771 Меканците
се зарадвали. След това той ги помоли да му помогнат да събере дълговете си,
така че да може да се върне в Кайбар и да спечели от объркването там. В добро
настроение те му помогнали да събере дълговете си. Него го нямало три дни,
когато те разбрали истината за Кайбар и факта, че той бил вече мюсюлманин.
Коментар на автора:
За пореден път виждаме примера на Мохамед, който позволява на неговите
последователи да заблуждават кафири за да спечелят предимство пред тях. Това е
един от любимите му тактики, която е описана многократно в неговите биографии.
До ден днешен това остава основен стълб на джихад и дори си има име. На арабски
това се нарича Такия, или свещена измама.
I774 Имаше
общо хиляда и осемстотин души, които си поделили богатството взето от евреите
от Кайбар. Кавалериста взел три части; пехотинеца взел един дял. Мохамед
назначил осемнадесет началника да разделят плячката. Мохамед взе петата си,
преди да бъде разпределена.
Мохамед не се интересува от пищен начин на живот. Дори и жените му се
оплакали от скромните условия, при които живеели докато в същото време той е
бил много богат. Неговата основна мотивация изглежда е било желанието му да
бъде почитан от всички. Повечето от богатството му е било изразходвано за
оръжия и принадлежности за джихад или при изплащането на парични средства за
уреждане на спорове сред неговите последователи (кръвнина). В по-късната част
на живота му, всепоглъщащата страст на Мохамед е била завладяването на кафири.
Тя също е основен компонент на религията, която той създава.
В предишната глава разгледахме влиянието на исляма върху западните
правителства, а в тази ние ще разгледаме как това влияе на една друга
институция.
Ислямското влияние в университетите
Повечето университети се управляват от правителството. Ето защо ислямът има
средства за да им влияе чрез известната степен на контрол, която упражнява
върху решенията на правителството. Богатите мюсюлмани също даряват огромни суми
пари за университети по целия западен свят, като това им дава възможност да
влияят върху решения и политики. Лидерите в повечето области преминават през
университет. Затова информацията, която се разпространява в тях, е от голямо
значение за бъдещето на нашите общества.
През март 2008 г. Ал-Уалид Бин Талал дари £8 милиона за изграждане на
ислямски изследвователски център (носещ неговото име) в Кеймбриджкия
университет. Няколко месеца по-късно, на 8 май 2008 г., той дава £16 милиона на
Единбургския университет за финансиране на „Центъра за изследване на исляма в
съвременния свят“. През април 2009 г. Ал Уалид дари $20 милиона на Харвардския
университет, което е най-голямото от 25 му дарения. Той дарява същата сума и на
Джорджтаунския университет. Неговото дарение, както и други, идващи от ислямски
източници, не са винаги добре дошли, поради тяхното въздействие върху
академичната обективност и поради съображения за сигурност.[1]
Мюсюлманите са длъжни да дават процент от доходите си за благотворителност,
но парите дадени на кафири не се броят. Когато шест от десет мюсюлмани по света
са неграмотни[2],
изглежда странно, че мюсюлманите наливат такива огромни суми пари в западни
университети. Трудно е да си представим, че такава щедрост не идва с условия.
Може би това е причината университети да не са много склонни да критикуват
исляма. Вместо това, те произвеждат документи, които категорично одобряват
исляма. Те представят описания на ислямската история и постижения, които са
гримирани и изчеткани и нямат нищо общо с реалността.[3]
Това може би е причината курсовете по близкоизточни изследвания никога да
не разглеждат ислямската доктрина и джихада. Това изглежда странно, като се има
предвид безспорното влияние, което ислямът има в Близкия изток. В
действителност, ислямската доктрина не е изучавана в нито един западен
университет. Дали това влияние се простира отвъд близкоизточните изследвания, в
по-широки направления като история и социални изследвания като цяло е трудно да
се определи. Косвени доказателства показват обаче, че това е така. Например,
ние всички сме учили как африканците са доведени в Америка като роби от европейците.
Защо тогава не учим за берберските пирати (северно-африкански мюсюлмански)? В
продължение на векове, те са атакували корабите и крайбрежните села из цяла
Европа. Те стигат чак до Великобритания и са отвлекли повече от един милион
европейци за да ги продават като роби в Северна Африка и Близкия Изток.[4]
Огромни райони от Европейския крайбрежие е трябвало да бъдат изоставени
поради страх от тези африкански робовладелци. Търговията им най-накрая спира
през 1830 г., когато французите нахлули Алжир. (За сравнение, съществуват
подробни записи на доставка, които показват как общо 388,000 африкански роби са
били изпратени за САЩ до 1798, когато търговията е доброволно премахната).[5]
Колко хора са чували за постоянните атаки, на които е била подложена Източна
Европа в продължение на векове от османските турци? Османците са отвличали
толкова много европейци за роби в Близкия изток, че думата за роб на английски
„Slave“ произлиза от думата „Слав (славянин)“. Защо не сме учили за
продължилата 1400 години ислямска търговия с роби в Африка, а сме учили само на
продължилата 200 години европейска търговия с роби? Няма причина наистина да не
се изучават многото злини, които са вършили западните общества в миналото.
Всъщност това е едно от най-големите предимства на западното общество, че ние
можем и да признаем и да се поучим от грешките си. Да се преструваме обаче, че
европейците са единствените злосторници в историята на целия свят, както и че
всички текущи проблеми могат да бъдат проследени до минали злини извършени от
западните/християнски народи, напомня подозрително много на отношението на
димми.
Дали тези две парчета информация (ислямското финансиране на университетите
и академичното самообвинение) са свързани или не - не е сигурно, но пък те
пасват доста спретнато в с останалата част от пъзела. Най-малкото, изглежда
наистина удивително, че Великобритания може да бъде във война с мюсюлманите в
две различни ислямски страни (Ирак и Афганистан), но въпреки това все още
единствените проучвания на доктрината/ философията/мотивацията на врага се
провеждат от мюсюлмани. Някои наричат това политическа коректност, но в
дългосрочен план това звучи по-скоро като политическо самоубийство.
От
страницата за писма във вестник "Ди Острелиън", 19 септември
2012 г.
Вашата редакция призовава за открит, откровен и
текущ дебат в битката на идеи относно съвременния ислям. Трагично е, че такава
открита дискусия не е възможна в нашите университети, както разбрах на свой
гръб.
Отказът ми да заема проислямистка, протерористична
и антиамериканска позиция в резултат на атаките от 11 септември доведе до
съгласувана кампания за моето очерняне, която
продължи няколко години и утихна едва, когато спечелих делото за трудови
права срещу моя работодател.
Нещо повече, през последните десет години имаше
много искания аз да бъда уволнен за публикуване на мои виждания за ислямския
екстремизъм, също така съм бил и заплашван няколко пъти с правни действия. Едно
от лицата, които отправяше подобни заплахи - а също така поиска и моето
уволнение - е висш академик, който преподава във водещата академия за отбрана в
Австралия. Друг е на висока позиция в Националния Център за Високи Постижения в
Ислямските Изследвания. За съжаление тази продължителна серия от атаки срещу
мен, заради участието ми в публичния дебат за исляма и ислямския екстремизъм,
сериозно увреди здравето ми и доведе до моето ранно пенсиониране. Такава е
цената на академична дискусия за исляма в тази страна.
Мервин Ф. Бендъл, Таунсвил, Куинсланд
[2] http://www.webcitation.org/query?url=http://web.archive.org/web/20051129011120/http://www.jang.com.pk/thenews/nov2005-daily/08-11-
2005/oped/o6.htm&date=2012-08-14
[3]
Например: Взаимно обучение: приближаване на мюсюлманските перспективи в австралийските
училища по Хасим и Коул-Адамс, Национален център за високи постижения в
ислямските изследвания, Университет на Мелбърн http://www.nceis.unimelb.edu.au
No comments:
Post a Comment